неделя, 24 май 2015 г.

Survivor ("Оцелелият") и как да се храним правилно, Чък Паланюк

Оцелелият е една от силните книги на Чък Паланюк. Има изключително силно начало и, макар че губи малко скорост в средата, до края успява да остане едновременно мрачна, смешна и безмилостна. Оцелелият е разказ за един мъж в търсене на себе си, за едно общество без посока и за това как да измием пода на кухнята си. Задължителна за феновете на Паланюк и добър избор за негова първа книга.

Testing, testing. One, two, three.

Testing, testing. One, two, three.

Maybe this is working. I don't know. If you can even hear me, I don't know.

...

Началото е мрачно. Разказвачът започва анонимно своята изповед и постепенно се превръща в Тендър Брансън. Грозен. Дебел. Безнадежден. Сам. Обречен. Слуга на други, без да познава по-добър живот. Чък Паланюк ни въвежда в ежедневието на Тендър Брансън. В неговите задължения на прислужник (неговото покорство) и в най-мрачните му тайни (неговия малък бунт).

Оцелелият е разказ от първо лице. Тендър Брансън е последния останал пасажер на полет 6029 за Австралия. Самолетът е на път да се разбие. А ние слушаме изповедта на Брансън, записана на черната кутия.


Това прави Оцелелият перфектен избор за слушане на аудиокнига, за които си падат по това. Чувството да лежиш в мрака, докато главния герой изрича своята изповед, своето Testing, testing. One, two, three е уникално изживяване.

“You realize that there's no point in doing anything if nobody's watching.

You wonder, if there had been a low turnout at the crucifixion, would they have rescheduled?” 


Главите започват от последната и отброяват към края 47, 46, 45, ..., 3, 2, 1, а страниците ги следват неумолимо и пригласят на обратното броене (в българското издание, за съжаление, страниците тръгват от първа, вместо от 289-та :( ).

Постепенно книгата ни извежда от сивото битие на Тендър Брансън и се превръща в безмилостна сатира на съвременното общество.

Разбираме че той е един от последните оцелели от една малка затворена секта, чиито членове се самоубиват масово. Срещаме отегчената от живота Фертилити Холис, с която танцуват ча-ча насред пламъците и един неназован агент, който ще го превърне в най-голямата звезда в религиозния шоубизнес.

Няма да разкривам прекалено много. Ще ви оставя сами да се полутате из хаоса, който е сътворил Паланюк.

“Did perpetual happiness in the Garden of Eden maybe get so boring that eating the apple was justified?”

Паланюк построява своите книги не като разказва, а като показва абсурдните ситуации, в които поставя героите си.

Ситуации, които ще ви накарат да се чудите коя по дяволите е правилната реакция към това. Черният хумор е без всякаква цензура. Нищо не е свято. Нищо и никой не е в безопасност. Чък Паланюк не е за хора, които се обиждат лесно. Нито за такива, които се приемат прекалено насериозно.

(труп лежи в дневната)

The police are asking through the bedroom door, why did I make a batch of strawberry daiquiris before I called them?

Because we were out of raspberries.

Because, can't they see, it just does not matter. Time was not of the essence.”

Героите до един са счупени. Счупени хора, обичащи счупени хора, живеещи в един шибан счупен свят. И въпреки това в цялото безсмислие надежда винаги има, колкото и малка да е тя.

Тендър Брансън още от малък е научен да следва заповеди. И му предстои да се научи да властва над самия себе си. Или да умре.

Общо взето:
луда-работа/10

*който е тук за правилното хранене, сори, ще трябва да прочете книгата

Аудиокнигата в ютуб: https://youtu.be/49dyzVUk5KU
Чък Паланюк за финала на "Оцелелият": http://chuckpalahniuk.net/content/chuck-explains-ending-survivor



Няма коментари:

Публикуване на коментар