сряда, 24 юни 2015 г.

"Сътворението", Гор Видал

"В началото бе огънят. Сякаш целият божи свят бе в пламъци. Бяхме пили от свещената хаома и всичко изглеждаше безплътно и сияйно, също като искрящия от олтара огън."

"Сътворението" на Гор Видал разказва за живота и пътешествията на Кир Спитама, както са записани от неговия племенник Демокрит. Книгата ни пренася в пети век пр. Хр. и ни показва суровия свят на древността. "Сътворението" ни въвежда в имперския персийски двор, разкрива ни политическите борби в Атина, запознава ни с велики мислители като Сократ, Буда и Конфуций. Не просто роман, а истинска енциклопедия на древността. 

Главен герой и разказвач в книгата е Кир Спитама, внук на Зороастър и личен приятел на Ксеркс. Към него са отправени огромни очаквания. Да се превърне във велик жрец, да разпространява учението на дядо си. Да се бори срещу чуждите богове, възприемани от зороастрийците като демони. Съдбата обаче му е отредила друго. Кир Спитама пътува из целия познат свят и отвъд него. Среща се с други култури и други богове. Други истини. Неусетно се превръща в търсач на това, което е отвъд човека. В разговорите си с Буда, Махавира, Конфуций и други, Кир Спитама е много повече ученик, отколкото проповедник.

 " - Времето е окръжност. Няма начало. Няма край.

При тези думи Махавира наведе глава и аудионцията свърши. Докато ставах и се готвех да си тръгна, забелязах, че комарът се е настанил на голото му рамо. Докато пиеше кръвта му, Махавира не помръдна."

"Сътворението" рядко ни предоставя възможността да надникнем в главите на героите. Вместо това ние наблюдаваме техните дела, техните жестове и мимики, през погледа на Кир Спитама. Из моите объркани представи, в книгата водеща никога не е неговата личност. Той е посредник, който ни показва живата древност, с нейните владетели и обикновени хора. Но освен това през неговите очи ние виждаме всичко човешко, понякога твърде човешко, красиво или грозно, но неизменимо във времето.

Точно със своите подробни описания на действията ни като хора, книгата бавно влиза под кожата, въздейства неусетно и в правилния момент те стиска за сърцето, докато не я намразиш.

"— О, радвам се! — Очите му заблестяха. — Видя ли побитите на кол край пътя?

— Да! Бяха превъзходни, Господарю. Впрочем никога не съм виждал толкова много пленници, убити наведнъж.

— И аз не съм. Естествено, всички ми казват, че съм поставил нещо като рекорд, но нали знаеш колко са неискрени хората. Все пак съм убеден, че друг цар не е набивал на кол толкова много непокорници, както сторих аз в онзи ден. Беше вълнуващо. Не си чувал толкова много писъци. Особено когато ги кастрирахме, вече по коловете. Струваше ми се, че ще оглушея. Имам много чувствителен слух."

Сътворението е исторически роман, но в него няма да намерите битки. Няма да видите сблъсъка на огромни армии или да чуете звъна на стомана. Това е исторически роман, но на прицел не е миналото, а хората, самите ние, каквито сме били тогава и каквито сме сега. Нищо човешко не е чуждо на героите на Гор Видал. Техните действия са музейни експонати (от плът и кръв, и желания) на всичко, заложено у нас, било то милосърдие или брутална жестокост. Нещата просто се случват. И толкова. Край. Може би и затова Кир Спитама прекарва толкова време в търсене на истината за живота и какво има отвъд него.

Наближавайки края на разказа няма как да не усетим колко кратък и колко крехък е човешкият живот. Един миг - и години са отминали. Днешните велики утре ще бъдат само прах и забрава.

Но може би има нещо повече отвъд. Кой знае.

Аз нямам представа.

"- Първото нещо, което правя с нашите послушници, е да ги заведа на гробищата, където им показвам разлагащи се трупове. Изучаваме новия живот, който се ражда от мъртвите. Гледаме как червеите снасят яйца в гниещата плът. После яйцата се излюпват и новото поколение червен яде до насита, докато дойде времето на… много, много късото царство, скъпи мой, когато не е останало нищо освен кости и горките червеи нямат какво да ядат умират. Но от техния прах се раждат растения, насекоми, покълнват невидимите зародиши на живота и веригата продължава нататък и все по-нататък. Кой не би поискал да разчупи, ако може, тази мъчителна верига?"

Общо взето:
10/10

Няма коментари:

Публикуване на коментар