петък, 19 юни 2015 г.

Разпръснати мисли за Ecce Homo. Писма, Фридрих Ницше

Тази пролет издателство Лик издадоха том включващ Ecce Homo на Фридрих Ницше и, което е по-интересно, подбор от негови писма.

Ще си призная изданието ме остави със смесени чувства. Но за това – малко по-късно.

1.

"Чуйте ме! Защото това съм аз! Преди всичко не ме вземайте за друг!"  /Ecce Homo/

Ecce Homo е една предизвикателна автобиография. Това е последната творба, над която Ницше работи преди да получи психическия си срив в началото на 1889 г., но е публикувана едва през 1908 г. Книгата представлява един поглед назад на великия философ към неговото собствено развитие като мислител и към неговите творби. Той посочва собственото си място в историята и го прави не с показалка, а с чук в ръка.

Предизвикателството започва още със заглавието - Ecce Homo. Превежда се буквално Ето човекът!, което идва от Библията - Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: Ето Човекът! (Йоан 19:5).

Няма да се впускам да говоря за Ecce Homo или философията на Ницше, защото не с това ме привлече това издание, пък и със сигурност ще напиша някоя проникновена глупост. За изкушените препоръчвам студията на Исак Паси, която е включена в първи том от поредицата на издателство Захари Стоянов. Там са разгледани живота на Ницше и неговата философия. Това струва ми се е добра отправна точка.

2.. 

"Моят живот се формира бавно и не без борба  - но трябва да получи своя образ" /из писмата/

Това, с което това издание е наистина интересно, са писмата

Започвайки от ученическите години, минавайки през професурата му в Базелския университет, дните на болест и творчество, в писмата можем да видим как постепенно се оформя Ницше такъв, какъвто го познаваме. Макар и епохата да е характерна със сдържаността си, сред писмата все пак успяваме да намерим реалния живот на Ницше, неговите непосредствени вълнения и страсти.  

С всяко следващо писмо няма как да не усетим дистанцираността на Ницше от останалите хора. Сам той казва за себе си, че е философ на бъдещето. И наистина през съзнателния си живот той намира едва няколко последователи. Ницше остава неприет сред широките университетски среди, неговия успех идва след психическия му срив, когато вече не е способен да го възприеме напълно.

Въпреки твърдостта, която той показва, в някои от писмата няма как да не усетим разочарованието му от неуспехите.

Но това, което е наистина възхитително е, че той никога не се отказва от мисията си. Ницше ясно осъзнава мястото си в историята. Той приема съдбата си такава каквато е. (Amor fati).

"Изисквам толкова от себе си, че съм просто неблагодарен към всичко, което съм извършил до сега: и ако не изведа нещата дотам - цели хилядолетия да се обричат на моето име, в собствените си очи няма да съм постигнал нищо. Да не говорим, че до ден днешен нямам и един единснвен последовател." /до Овербек, май 1884 г./

Чрез пимата на Ницше можем да надникнем в отношенията му с известни личности като композитора Рихард Вагнер и Лу Саломе, която по-късно е близка до Фройд и Рилке (и не, Ницше никога не се е срещал с Фройд). Сред писмата ще намерим и това, с което немския философ предлага брак на Матилде Трампедах през 1876 г. (тя отказва, както можете да се досетите).

Въобще писмата изобилстват от интересни събития, които имаме шанса да видим през неговите очи. И то не на философа от тежките томове, а на един по-човешки, по-близък Ницше. Особено готини ми се сториха малките детайли, като например това, че Марк Твен е издал нова книга - "Приключенията на Том Сойер" или пък колко много е бил впечатлен от Достоевски, когато се е запознал с творчеството му.

Писмата са страшно интересни и наистина задължителни за всеки, който има интерес към личността на Ницше. Те могат да бъдат прочетени на различни езици тук: http://www.thenietzschechannel.com/correspondence/correspondence.htm

"За мен, приятелю, е така с всички хора, които обичам: всичко е зад гърба ми - миналото, наслажденията, виждаме се, говорим си, за да не мълчим, пишем си писма, - за да не мълчим. Но истината я казва погледът и той шепне (много добре го чувам): "Приятелю Ницше, ти си вече съвсем сам!" /до Роде, 22 февруари 1884 г./

3.

Изданието е красиво и приятно за четене, но няма как да мина без някои забележки.

Ecce Homo е издадена в последния шести том от поредицата със събрани съчинения на Ницше от издателство Захари Стоянов. Това е поредицата, към която се ориентира всеки изкушен от философията на Фридрих Ницше и не съм сигурен доколко това дублиране е смислено. Още повече, че новото издание на Лик няма как да бъде разбрано без някакъв контекст. За незапознатия Ecce Homo би звучало най-малкото странно.

Писмата за последно са издавани на български език през далечната 1994 г. За съжаление подбора не е разширен и между тях липсват биографични бележки, които да ориентират читатателя. Вместо това на различни места между писмата са сложени откъси от Ecce Homo. Да, книгата, която е в началото на томчето. Което от своя страна, макар и полезно понякога, нарушава усещането от четенето на писмата и оскъпява ненужно самата книга. Да не говорим за липсата на всякакъв увод към изданието или смислена биография. Вместо това имаме единствено биографична хронология, която е полезна единствено за вече запознатите с живота на Ницше.

4.

"Аз познавам ориста си. Един ден тя ще свърже с името ми спомена за нещо чудовищно - за една криза, каквато земята не е познавала, за най-трагичния сблъсък с една развръзка, насочена против всичко, в което дотогава са вярвали, което е било изисквано и свещено. Аз не съм човек, динамит." /Ecce Homo/

Ecce Homo. Писма има страшно интересно съдържание, което ни разкрива малко известни факти и ни помага да видим великия философ като човек и личност. Неговите писма са нещото, което ме привлече към това издание и мога да ги препоръчам на всеки заинтересован от философията или живота на Фридрих Ницше. Те са абсолютно незаменими в това, което предлагат.

За съжаление, форматът, в който са издадени, ме оставя със смесени чувства.

Общо взето:
писмата-са-супер-останалото-вече-го-има-в-по-добро-издание/10


Бележки:

Пълната кореспонденция на Ницше: http://www.thenietzschechannel.com/correspondence/correspondence.htm

Кратко видeо върху философията на Ницше: https://www.youtube.com/watch?v=wHWbZmg2hzU

Няма коментари:

Публикуване на коментар