сряда, 3 юни 2015 г.

Make Something Up: Stories You Can't Unread, Чък Паланюк


“My idea of Hell would be going to Heaven and being forced to pretend I’m like you for the rest of eternity.”
/"Моята представа за Ад е да отида в Рая и да бъда принудена да се преструвам, че съм като теб до края на вечността."/

“Make something up” е най-новата книга на Чък Паланюк. Излезе съвсем наскоро и, колкото и да е изненадващо, е първият му сборник с разкази. Изненадващо, защото вече сме свикнали да мислим за Паланюк като за автор, който изгражда книгите си върху разкъсани мигове, хаотично обединени, но често даващи възможност да се разглеждат като отделно произведение. Пример за това има още в ранната му кариера – глава шеста от Боен клуб е публикувана като самостоятелен разказ, преди появата на самия роман. А по-късно “Haunted”, макар и роман, събира някои от най-добрите му и най-брутални разкази.

Но оставете подробностите - “Make something up” е едно лудо пътуване. В сборника са събрани двайсет и един разказа и една новела, които няма да ви оставят безразлични.

“Build it. Burn it. Build it. Burn it. Worship and Destroy.”
/Създай го. Изгори го. Създай го. Изгори го. Почитай и унищожи./


Историите в “Make something up” са разнообразни, но се въртят около теми познати от останалите книги на Паланюк.  Сред убийствения черен хумор и абсурдните ситуации, ще намерите герои, които търсят своето място в света. Чък Паланюк е автора на отритнатите, на тези които не намират място в обществото, нито опора в старите ценности. Те са нулите, които са готови да хвърлят света в хаос, търсейки мир. Те са хипита с боксове и малки деца, които просто искат някой да ги обича.

“How I learned to say “I love you” was by laughing for my old man – even if I had to fake it – and that’s all I want in return. All I want from him is a laugh…”
/”Научих се да казвам Обичам те като се смях за моя старец – дори и ако трябваше да се правя – и това е всичко, което исках в замяна. Всичко което исках от него бе да се засмее.”/

Още с първия разказ от сборника ще се чудите дали да плачете или да се смеете. Черната комедия “Knock-knock” разказва за любовта на една малко момче към умиращия му баща. А като подсещане за това кой автор всъщност четете, израз и символ на любовта между бащата и сина са мръсните вицове.

...and I ask, “How do you get a nun pregnant?” Then, more loud, maybe too loud for this being a mackerel-snapper hospital, I yell, “You FUCK her!”
/”...и го питам Как да забремениш монахиня? Тогава по-силно, може би прекалено силно за католическа болница, изкрещявам Като я чукаш!””/

Първият наистина запомнящ се разказ е четвъртият – “Zombies”. Класически Паланюк на самоунищожението. В една гимназия като истинска зараза се разпространява Теорията на де-еволюцията, Големият скок назад. Хлапетата изпържват собствените си мозъци с дефибрилатори, за да затъпеят, да се превърнат в бавноразвиващи се. Само един бърз електрошок и всичките им проблеми, всичките им несигурности и страхове са изтрити. Кой би устоял на предложението за пълно и невъзмутимо щастие?

“Zombies” е може би любимия ми разказ от сборника. Разбира се, в него има доста повече от няколко изтрещяли хлапета. Това е едно история за сбърканите ценности на нашето общество. За in-your-face културата на съвременноста. За мястото на обикновения човек, притиснат и натикан в ъгъла.

“Not just not-sad, he wanted to be happy the way a dog is happy.”
/”Не просто не-тъжен, той искаше да бъде щастлив както е щастливо едно куче.”/

“Make something up” не страни и от сексуалните тематики и разкази като “Cannibal” и “The Facts of Life” ще ви накарат да се почесвате виновно, че четете подобни неща на обществени места. Във “Phoenix” пък се срещаме с една параноична психарска история, където тишината се превръща в ужасна въпросителна. А малко по-късно стигаме и до “Cold Calling”, пълен с черен хумор, осмиващ предразсъдъците в обществото.

“The first rule of Flunk Klub is you don’t talk about Flunk Klub.”
/”Първото правило на Пропадналия клуб е не говори за Пропадналия клуб. ”/

“Why Aardvark never landed on the moon” е друга заигравка с целенасоченото затъпяване. Трима приятели – петокласниците Rooster, Rabbit и Aardvark – са аутсайдерите на класа. Те са тормозени постоянно от хулиганите, а нелепата училищна политика на нулева толерантност обезсмисля това да потърсят помощ. Трите момчета са невероятно интелигентни и имат блестящо бъдеще пред себе си. Бъдещето обаче е далеч, а реалността, в която живеят, ги притиска, прави ги да изглеждат малки и незначителни. Това ги подтиква към един отчаян план, който включва собственото им унищожение.

Разказът “Expedition” се развива в края на деветнайсти век и със своите тъмни катакомби, изглежда повлиян от Хауърд Лъвкрафт. Ха, Лъвкрафт и Паланюк, кой да помисли. Но наистина, комбинацията от изследване на бедните части на града, на градските тайни и тъмни, древни тунели, няма как да не ни накара да се сетим за Лъвкрафт. В този разказ се появава в нова роля и Тайлър Дърдън от Боен клуб.

След него идва “Mister Elegant” – история за един стриптизьор и няколко несъвършенства. Този разказ ме накара да заобичам малките си недостатъци. Все пак имам два крака и две ръце. От задника ми не расте нероден брат. Не всеки има този късмет.

В сборника е включена и страхотната новела “Inclinations”. Тя е остра атака срещу хората, поставящи  личните си убеждения, било то религиозни или политически, над човешкото дойстойнство и право на избор. Новелата е насочена най-вече срещу религиозните фанатици в щатите, но със същия успех на тяхно място могат да бъдат и някои родни откачалки. За първи път виждам Чък Паланюк толкова директен по въпросите за правата на хомосексуалистите и клишетата свързани с тях and I like it.

Разбира се, всичко това, както и още, е разказано в новелата с неповторимия абсурден стил на Паланюк.

“Imagine… imagine if everything you know about intimacy… you learned not from your folks or your teachers, but from strangers in the public toilet of a Greyhound bus station?”
/”Представи си... представи си, че всичко което знаеш за интимността... си го научил не от родителите или от учителите си, а от непознати в обществената тоалетна на автобусната станция Грейхаунт?”/

“Make something up” е лудо препускане из въображението на Чък Паланюк. Не така брутална, както ранните му книги, но все така изпълена с абсурди и черен хумор. “Zombies”, публикуван още през 2013 г. вече се е утвърдил като култов сред феновете му, а  “Inclinations” абсолютно не е за изпускане, дори и ако нямате намерение да четете цялата книга.

Краткият формат на разказите само допринася за това историите да бъдат по-достъпни за широк кръг хора. В десетина страници Паланюк няма време да прекали ненужно с лудостта на обичайния си стил. Той успява да се концентрира върху няколко идеи, да ги развие както само той умее, но без да създава непоносим хаос и бруталност, които биха отблъснали част от аудиторията. Това прави “Make something up” подходяща за повече и по-различни читатели, а също и добър избор за първа книга на Паланюк.

Общо взето:
доста-висока-оценка/10

“Make something up: stories you can’t unread” е една от най-добрите книги на Чък Паланюк от последните няколко години. А това, че е единственият му сборник с разкази, я прави незаменима.


Няма коментари:

Публикуване на коментар