четвъртък, 16 юли 2015 г.

"Diary", Чък Паланюк

"You fucker. Can you feel this?"

"Diary" е гневът на една жена, останала без съпруг, без мечти и без бъдеще. Това е дневникът на Мисти Уилмът, чийто съпруг лежи в кома, след неуспешен опит за самоубийство. Той е воден с надеждата (или с липсата на такава), че някой ден той ще се събуди. Че този жалък, съсухрен фетус, някой ден ще се надигне от леглото и отново ще се превърне в човека, който е обичала.

Животът на Мисти Уилмът е дегредирал до безнадеждно сиво съществуване. Както в детството си, тя е принудена да живее в бедност и, което е по-лошо, да лиши и детето си от добро бъдеще. Островът, който някога е изглеждал за нея като кътче от рая, е в упадък и жителите му са принудени да приемат хиляди туристи, за да преживяват. Мечтата й да стане художник е мъртва. Мечтата й за красив и уреден живот - мъртва. Бъдещето й - съсипано (и мъртво, мъртво, мъртво).

Останалите жители на острова обаче не са забравили за нея. Майката на съпруга й, докторът й, собствената й дъщеря, всички те я подтикват, разпитват, притискат безжалостно. Рисувай. Рисувай. Рисувай... А алкохолът е единственият й приятел, когато други няма.

"Inspiration needs disease, injury, madness."
/"Вдъхновението изисква болест, травма, лудост."/

"Diary" е модерна хорър история. Ужасът идва не от графични картини, а от вътрешното напрежение на героите, от съсипващото налягане в мозъка, което поглъща всяко възприятие и го превръща в кошмар. Романът се раздвоява в два сблъсъка - този на твореца с неговото творчество и този на общността с външните хора, за да ги съедини накрая в един ритуал, където изкуството е превърнато в жертвоприношение за омилостивяване на жестоките богове.

В бруталния хаос от мисли, който е "Diary", страданието е инструмент за надмогване. Само силният шок, силните чувства имат силата да разрушат фасадата на живота, да стъпкат украсата, която притъпява сетивата и отвлича вниманието. Страданието има силата да извади подсъзнанието на показ, да го избистри и превърне в изкуство. Болката е превърната в оргазъм. Унищожението в съзидателен акт.

"It's so hard to forget pain, but it's even harder to remember sweetness. We have no scar to show for happiness. We learn so little from peace."
/"Толкова е трудно да забравиш болката, но е още по-трудно да си спомниш сладостта. Нямаме белег, който да напомня за щастието. Научаваме толкова малко от мира."/

Тези вътрешни процеси са изживяни в една постоянна настръхналост и отчуждение от останалите хора, от външните.

В света, създаден от Паланюк, хората са като скакалци. Те са бедствие. Както скакалците унищожават цели реколти, така и хората се движат като един огромен рояк, който поглъща всичко до което се докосне. Носи със себе си облаци прах, планини от мърсотия, корпорации, реклами, фалш, които като една токсична вълна се разливат навсякъде и оставят земята неразпознаваема за собствените й деца. Хората са мръсни. Гнусни. Тъпи. Хората са паразити. (Хората са излишни.)

"Diary" е нихилистичен хаос. Това е книга за реалността, съблечена по долни гащи, където човекът е създател и рушител в една вселена, чийто смисъл сякаш все ни убягва. Представите ни за модерно изкуство, представите ни за модерна общност и за желаното бъдеще са захвърлени в един чувал, блъскани с тежък чук и запалени. (А след това продадени на търг за няколко милиона на някой колекционер.)

"We all die. The goal isn't to live forever, the goal is to create something that will."
/"Всички ще умрем. Целта не е да живеем вечно, целта е да създадем нещо, което ще."/

Общо взето:
голямочисло/10


Няма коментари:

Публикуване на коментар