четвъртък, 27 август 2015 г.

“Гласът на острието”, Джо Абъркромби (книга 1 от поредицата “Първият закон”)

"Пълна е с мъдри магуси, силни рицари с огромни мечове и благородни дами с още по-огромни гърди. Магия, насилие и любовна история, от всичко поравно. Пълен боклук."

Скъсах се да хваля Джо Абъркромби пред приятели и познати. Откакто прочетох разказа му, включен в антологията Разбойници (изд. Сиела, 2015), не съм млъкнал за него. И има защо. Британецът пише като истински писател от двадесет и първи век и стои много далеч от простото фентъзи съчинителство. Рядко ми се случва да се смея на книги, но той успя да ме накара да се хиля като идиот на сцени колкото абсурдни, толкова и реалистични. Забравете пространните описания на храни и дрехи, забравете и за дългите фентъзи поредици, които не знаят накъде отиват. Абъркромби контролира добре историята си и избягва умело задънените улици и безсмисления пълнеж. И най-важното - не лъска меча на фантазиите си до почервеняване, каквато е традицията в жанра. Напротив – стилът му е динамичен, саркастичен и страшно забавен.

При Джо Абъркромби в много по-голяма степен в центъра на книгите стоят самите герои, техните преживявания насред един враждебен свят и вътрешните промени, които настъпват в тях. Фокусът е сменен от фентъзи вселената, често стояща в центъра на книгите от жанра, към самия човек, което ми допада страшно много като подход и дава на книгите на Абъркромби едно наистина съвременно усещане. 

"Опасност и възможност вървят ръка за ръка…"

Гласът на острието поставя основите на трилогията Първият закон. Книгата е едно въведение и има за задача да ни запознае с героите и света около тях, преди истинският екшън да се разгърне във втората и третата книга от поредицата.

Действието се върти около Съюза - могъща държава, център на цивилизацията, която е затънала в политически борби, арогантност и алчност. Представете си една късносредновековна империя, в която политическата традиция на аристокрацията се сблъсква с все по-влиятелните търговски гилдии. В тези условия на вътрешно напрежение, на север и на юг от Съюза се въздигат нови заплахи. Северняците се обединяват под знамената на опитния военачалник и главорез Бетод, а пък на юг Утман-ул-Дощ възвръща славата на империята на Горкул с помощта на пророка Калул.

И насред тази объркана реалност, заплашваща всеки момент да се срине и да потъне в кръв, са хванати нашите герои - до един различни, с богати и нееднозначни характери. Джо Абъркромби ни кара да заобичаме отрепки и кръвопийци, като ги изгражда наистина майсторски, дава им дълбочина и идентичност по неповторим, забавен и често кървав начин. Срещаме незабравими герои като разглезения Джизал Ван Лутар, белязания Логън Деветопръстия, наречен още Кървавия девет (и то с причина, повярвайте ми), изтрещялата Феро Малджин, самовлюбения магьосник Баяз, немалко страховити, но страшно симпатични северняци, и още доста други. А, за малко да забравя и инквизитор Санд дан Глокта (да бе, все едно е възможно да го забравиш), бивш военен и настояща развалина, сакат инквизитор, който мрази всичко и всички. В неговите мисли (докато се подчинява безропотно или измъчва безмилостно) се появава един недостатъчно срещан във фентъзито въпрос - Защо го правя?. Със сигурност един от най-интересните и най-противоречиви герои на "Първият закон".

"Човек трябва да е реалист за тези неща." - Логън Деветопръсти

Няма как да отмина един немалък минус на трилогията - глобалната заплаха над света не е достатъчно осезаема. Империята на Горкул, както и суровите северняци, заплашват истински съществуващия световен ред и господстващата цивилизация, но в първите две книги липсва усещането за това. Тази опастност не е добре обяснена в началото, което пречи да бъде оценена. За мен този минус не е прекалено голям, ако се има предвид, че книгите се концентрират главно върху героите и техните преживявания, но няма как да бъде подминат.

Гласът на острието е страшно интересно начало на една обещаваща поредица. Това е едно голямо въведение, което успява в задачата си да ни запознае със света на "Първия закон" и най-вече да ни въвлече в съдбата на главните герои. Книгата бързо затвърди убеждението ми, че Абъркромби е единственият фентъзи автор, когото мога да препоръчам без допълнителни уговорки, и по мое мнение би допаднал и на хората, които иначе не четат фентъзи.

Продължавам бързо към Преди да увиснат на въжето!

"Малцина имат повече кръв по ръцете си от мен. Аз поне не ги познавам. Враговете ми, а те никак не са малко, ме наричат Кървавия девет. Винаги съм имал повече врагове и по-малко приятели. Кръвта води още кръв след себе си. Сега ме следва, неотменно, като сянка. И като от сянка, не мога да се откъсна от нея. Няма да е редно да се отърва. Спечелил съм я. Заслужил съм си я. Търсих я. Тя е моето наказание."



Заглавие: "Гласът на острието"
Автор: Джо Абъркромби
Година на издаване: 2010
Издателство: Колибри
Превод: Александър Ганчев
Страници: 480

3 коментара:

  1. Страхотна книга, страхотна поредица, страхотен писател. Направо продължавай със следващата, няма да усети как бързо се гълтат :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Вече приключвам с третата, просто съм малко бавен с писането :D Имам планове и за самостоятелните книги, още повече, че скоро ще излиза още една на български.

    ОтговорИзтриване
  3. приключиш ли третата, давай напред с Отмъщението на Монца и след нея е Герои. Така ще е най-добре хронологично, да ти кажа (y)

    ОтговорИзтриване