събота, 29 август 2015 г.

"Преди да увиснат на въжето", Джо Абъркромби (книга 2 от поредицата “Първият закон”)

"Малцина имат право на избор. Всички правим каквото ни наредят. Живеем и умираме редом с родените до нас, с онези, които изглеждат като нас, които говорят със същите думи като нас. А причините за това са ни известни толкова, колкото и на праха, при който се връщаме накрая."

"Преди да увиснат на въжето" разгръща действието, чиито основи са поставени в книга първа. Съдбата подритва безмилостно героите, които, хванати насред все още неосъзнатите от тях исторически събития, са принудени да вложат цялата си сила и мъжество в собственото си оцеляване. Макар че главната нишка на сюжета донякъде се разпилява, в книга втора настъпват страшно важни и интересни промени в самите герои, а действието се забързва и става още по-динамично и кърваво.

В бруталния хаос на войната и в самотата на едно опасно пътуване, Абъркромби получава възможността истински да си поиграе със своите герои. Те непрестанно се променят под натиска на събитията, вътрешният им свят става още по-богат и интересен. Иначе стереотипни фентъзи персонажи като Логън и Феро зазвучават истински свежо и готино ("готино" и "яко" са две популярни думи, когато говорим за "Първият закон"). Абъркромби надгражда варварските им образи като им дава една почти комиксова сила и целенасоченост, но в същото време задълбава в психиката и миналото им, развива ги и им дава шанс за промяна. Това го извежда от шаблона и прави изживяването истински автентично и запомнящо се.

"Странно, а, едри или дребни, слаби или дебели, умни или глупави, всички хора реагират еднакво на удар в корема. В един момент се мислиш за най-великия човек на света, а в следващия не можеш да дишаш. Величието и властта понякога са само номера, които ни играе собственият ни мозък."

Във втората книга, дружината събрана от Баяз се отправя на пътешествие до края на земята в търсене на древен артефакт с невероятна магическа сила. Това пътуване променя Джизал дан Лутар, Логън Деветопръсти и Феро Маджин, но дали това ще бъде достатъчно да промени съдбата им? От друга страна все повече се убеждавам в това, че Баяз, първият маг, е манипулативен задник. Хубаво е да видиш един по-честно изграден образ на могъщ магьосник.

В далечния юг пък, в цялото си сакато великолепие, пристига инквизитор Санд дан Глокта. Той е натоварен с непосилната задача да спре гуркулите пред стените на Дагоска и да разкрие предателите в града. И всичко това, без да загуби собствената си глава.

В мразовития север нещата са не по-малко объркани. Полковник Уест, презиран заради ниското си потекло, трябва да се справя с непоправимото самолюбие на разглезените потомци на лордове и крале, сега играещи си на войници. Единствен негов съюзник се оказва бандата северняци - Руд Три дървета, Кучето, Дау Черния и Хардинг Мрачния. Те са готови на всичко, за да спрат Бетод, дори ако това означава да се съюзят с женчовците от Съюза...

"Преди да увиснат на въжето" е страхотно продължение на първата книга. Единствен недостатък е донякъде незадоволителният финал. Като цяло в книгата мащабите са вече по-големи, пролятата кръвта - по-обилна, а приключенията още по-опасни. Забавлявах се страшно много с всичките петстотин и двадесет страници. 

"След края на битката, ако си още жив, копаеш. Подреждаш гробовете в редица. Копаеш за мъртвите другари. Посечени, наръгани, изкормени и изпотрошени другари. Копаеш колкото решиш надълбоко, хвърляш ги в дупката, заравяш ги, после те изгниват и биват забравени. Така е открай време."

Общо взето:


Заглавие: "Преди да увиснат на въжето"
Автор: Джо Абъркромби
Година на издаване: 2011
Издателство: Колибри
Превод: Александър Ганчев
Страници: 520

Няма коментари:

Публикуване на коментар