сряда, 2 септември 2015 г.

"Последният довод на кралете", Джо Абъркромби (книга 3 от поредицата “Първият закон”)


"Ако смятате, че съм избрал и частица от живота на жалката човешка останка, която в момента стои пред вас, много се лъжете. Аз избрах слава и успех. Но често на капака на кутията пише едно, а вътре има друго."

Последният довод на кралете е една моралномъглява приказка за възрастни. Кой е от лошите и кой е от добрите е все така неясно, докато кръвта се лее по улиците, а разрушенията са навсякъде. Камък върху камък няма да остане, а нашите герои са си все още там – насред руините на един наглед променящ се свят, но всъщност останал си все същия, всичките до един, разпънати между каквото трябва да бъде направено и собствените си желания. А съдбата не спира да ги рита грубо в често неочаквани посоки.

В книга трета от поредицата Джо Абъркромби движи бързо действието и е все така забавен. Успява да тласне  събитията в посока обещаваща епичен и брутален финал и напълно оправдава очакванията. Има немалко изненади, но повярвайте ми – подготвяният голям сблъсък е наистина размазващ. Точно в тази част Абъркромби оправдава напълно славата си на автор, способен да залее страниците си с кръв и бруталности.

"Доказателствата са досада. Доказателствата са отегчение. И пълна безсмислица. Хората предпочитат лесната лъжа в ръцете, отколкото трудната за откриване истина в гората, особено ако така им изнася повече."

След завръщането на героите от пътешествието им до края на света, нещата никак не се развиват както са очаквали. За Джизал дан Лутар прибирането у дома е като потапяне в ледена вода. Сладникавите му мечти за спокоен живот се оказват далеч от реалността. Прогнилата столица бързо го оплита в своите манипулации и го тласка в една доста неочаквана посока... Всичко е част от една игра на власт, война, която се вихри в самият дворец. В тази борба инквизитор Санд дан Глокта има възможността да прави това, което умее най-добре - да манипулира, заплашва и изтезава, като залогът, както винаги, е собственият му живот. Няма да остане встрани от бурята и Баяз, първият магус, на когото някак естествено му идва да е все такъв задник. Все по-властен и самовлюбен, той няма да се задоволи с малко. 

На север войната продължава. Сред коравите северняци Логън Деветопръсти бързо се връща към старите навици, въпреки че вътрешно е разкъсван от съмнения. Предстои северът да бъде изоран с кърваво рало. На южняците мястото им не е там и мисля, че ще го разберат, докато гледат как матовото острие на Кървавия девет разкъсва безмилостно враговете му.

Последният довод на кралете ми хареса страшно много. Всичко завърши зрелищно, с много кръв и разрушения, както и трябваше. Може би финалът (или по-скоро епилогът) няма да допадне на всички, но на мен ми се струва подходящ и напълно в духа на книгите. Животът, в крайна сметка, е тегав или човек трябва да бъде реалист за тези неща, както казва Логън.

С “Първият закон Джо Абъркромби бързо се нареди сред авторите, които ще следя и чета занапред. Имах добро предчувствие за него и напълно го оправда. Както казах още за книга първа, Абъркромби е единственият фентъзи автор, когото мога да препоръчам без допълнителни обяснения, и по мое мнение би допаднал и на хората, които иначе не четат фентъзи.


"Проклятието на всички ни. Вървим в кръг, отново и отново, протягаме отчаяно ръка към успеха, но никога не го достигаме. И непрестанно се спъваме в едни и същи провали. Така си е, животът е просто нещастието, което запълва времето между две разочарования."

Общо взето:





Заглавие: "Последният довод на кралете"
Автор: Джо Абъркромби
Година на издаване: 2011
Издателство: Колибри
Превод: Александър Ганчев
Страници: 544

Няма коментари:

Публикуване на коментар