вторник, 8 септември 2015 г.

"Дете 44", Том Роб Смит

"Трамплинът за романа бяха събитията около живота на серийния убиец Андрей Чикатило. Но криминалният процес, несправедливостите, самата система бяха по-важни от реалните прототипи и ме вдъхновиха повече. Самата Съветска Русия е персонаж в книгата – чудовищна смесица от ужас и абсурдност. Опитах се да бъда възможно най-близо до това." - Том Роб Смит за романа  

Дете 44 е трилър, който добре успява да улови абсурдния ужас на Сталиновия Съветски съюз, да разкаже за него по достъпен за незапознатите начин и в същото време да предаде една колкото мрачна, толкова и увлекателна криминална история. Книгата се чете бързо и не мога да не призная - наистина ми беше интересна. Това, което дърпа романа назад, обаче е последаната една трета от него, където Том Роб Смит изпада в една холивудска забързаност и нереалистичност, често в противоречие с останалата част на книгата.

"По-добре да пострадат десетима невинни, отколкото един шпионин да избегне наказание."

Но какво всъщност има в Дете 44? Книгата разказва за Лев Демидов – примерен син на Партията, герой от войната и настоящ агент от МГБ, Министерство на държавната сигурност. Действието се развива в Съветския съюз в най-дивашките му години – времето на масовия убиец Сталин. Всъщност дивашки не е правилната дума. Диваци не са способни на такова целенасочено избиване на милиони хора. За това е нужен прагматичен ум. Нужни са ред и система. Нашият герой Лев е именно едно колело в тази система. Неговата роля е да разследва обвинените, да ги арестува, да ги смачква и, веднъж приключил с тях – да ги предава на палачите.

Разривът настъпва постепенно. Детето на един от колегите му е убито, а Лев трябва да потули случая. В комунистическия рай, който е Съветският съюз, убийства не може да има. На това са способни само фашисти и дегенерати. Постепенно се появяват пукнатини в идеологически идеалното съзнание на Лев. Започва да вижда невинни хора там, където преди е виждал врагове. На свобода обаче е истински сериен убиец и постепенно това се превръща в негова мания и цел, сякаш залавянето му би изкупило миналите му грехове.  Сблъсъкът със системата, която го е създала, е неминуем и застрашава собствения му живот и този на най-близките му хора.

"Ако не се разкрие някаква вина, значи не са търсили достатъчно дълбоко."

Том Роб Смит създава въздействаща атмосфера и изгражда няколко живи и запомнящи се картини, но стилът му често не е на висота. Най-натрапващи се са постоянните смени на гледната точка в различните абзаци, които действат объркващо и развалят цялостното усещане, както и неясно обособените връщания в спомените на героите.

Като цяло "Дете 44" беше интересно преживяване. Том Роб Смит успява да разкаже увлекателно една криминална история и да я оплете в гадостите на Съветския съюз. Книгата би била шокираща за незапознатите с репресивния апарат на тоталитаризма и надявам се би имала поне малко отрезвяващо действие, макар и шансовете за това както винаги да са минимални. Темите, с които се занимава "Дете 44", й помагат да изпъкне пред останалите книги от жанра, но малко не й достига да бъде нещо повече. Разводняването на историята към края, както и някои други дребни проблеми, ми пречат да й дам наистина висока оценка. "Дете 44" ми хареса, но толкова.

"За различните хора имаше различни видове наказания. Въображението беше единствената, макар и неголяма бариера. Всичките тези ужаси изглеждаха дребна работа, сравнени с размерите и величието на светлото бъдеще."

Общо взето:
високаоценканонепрекалено/10


още за книгата има в Книголандия



Заглавие: "Дете 44"
Автор: Том Роб Смит
Година на издаване: 2015
Издателство: Лъчезар Минчев
Преводач: Силвия Желева
Страници: 464

Няма коментари:

Публикуване на коментар