неделя, 27 септември 2015 г.

Безсмъртие и разни други неща в "Бъдеще" на Дмитрий Глуховски

“Може би тук на дъното, хората наистина имат души. Ето ги – искат да отидат на небето, но само цапат тавана.”

Тази есен излизат - "Бъдеще" на Дмитрий Глуховски, "Станция Единайсет" на Емили Сейнт Джон Мандел, "Границата" на Робърт МакКамън, "Играч първи приготви се" на Ърнест Клайн... Умирам си от кеф и съм заровен под прекалено много книги, при това все страхотни заглавия.

Когато пристигна новата тухличка на Глуховски - "Бъдеще" - веднага я грабнах. Няма как, огромен фен съм на книгите от неговата Метро вселена (както и на компютърните игри, пръкнали се от тях), които, въпреки някои чисто литературни недостатъци, успяват да създадат един жизнен и изключително интересен свят, който изцяло промени начина по който гледам на подземията, вкопани под градовете ни, и най-вече на тунелите на метрото. Опитах да чета "Бъдеще" без обичайната торба с очаквания. За книгата се чуват какви ли не коментари, пък на мен ми харесва да чета необременен и неосведомен. И сега, след като последната страница вече е изчетена (и омачкана за мой срам), мога да кажа - "Бъдеще" не е перфектен роман, но, както останалите книги на Дмитрий Глуховски, има това прекрасно свойство, да те въвлича в себе си, да те потапя напълно в света си, където си свободен да изследваш, да пътуваш и да преживяваш. Самозабравата е едно от качествата, които най-много ценя у този тип литература.

"Бъдеще" е наистина мащабен антиутопичен роман. Глуховски успява да засегне множество актуални и наболели теми от съвременния ни свят, за изброяването на които мога да отделя поне няколко абзаца. Като се започне от замяната на свобода срещу сигурност, през медийния контрол върху масовото съзнание, та чак до смисъла на семейството и човешкия живот. Все горещи въпроси, които, макар и поизтъркани, все ще са интересни. Книгата се заиграва с доста елементи, познати ни от класическите антиутопии като "1984" на Оруел (масовото следене) и "451 градуса по Фаренхайт" на Бредбъри (липсата на смисъл в живота и блеенето по евтини развлечения), а освен това добавя и малко духовни въпроси за цвят.

“И нека мен също ме мушкат, ритат, да дробят костите ми, нека изкарат от мен цялата гадост, нека умра чист, непорочен, празен; тук, със своите, не е страшно да загинеш.”

Действието в "Бъдеще" се развива няколкостотин години в... бъдещето. Няколкостотин години са минали не само от нашето съвремие, но и от откриването на тайната на безсмъртието и масовото му разпространение. Земята е пренаселена, като само в Европа, където се развива действието, живеят 120 милиарда души. За да бъде събрано цялото това множество, континентът е застроен с огромни кули, отъркващи се в небето и погълнали в недрата си старите човешки градове. Всеки европейски гражданин има право на безсмъртие и вечна младост, но свободното създаване на деца е забранено. Нарушителите трябва да заплатят за живота на децата си със собствената си младост. За повечето хора това не е проблем - те са твърде заети да се борят със скуката на вечния живот и дори не помислят за създаване на деца. Има ги обаче и малцината, които смятат съществуващата система за жестока, или пък тези, които просто са забременeли поради собствената си глупост. Законът се налага от Безсмъртните, отглеждани още от малки в служба на установения ред. Тяхната задача е да залавят нарушителите, които укриват децата си, и да налагат най-страшното наказание в един свят на вечен живот - инжекция със серум, който предизвиква ускорено стареене и накрая - смърт.

Главният герой Ян е един от Безсмъртните. Той е създаден от системата, животът му още от невръстна възраст е подчинен на нея, а непокорството му е пречупено. Въпреки че на повърхността  Ян е напълно убеден в правотата на мисията си, дълбоко в себе си той носи неясни страхове, които предстои да излязат на повърхността. Всичко започва с една неочаквана задача - той трябва да поведе собствен екип от Безсмъртни и да залови опасен терорист. Без да го осъзнава, Ян стои на ръба на пропаст...

“Този израз “изгнивам” е останал от стари времена. Сега ние всичките сме натъпкани с консерванти и няма да изгнием. Проблемът е, че ако гниеш, поне има надежда, че някой ден всичко ще свърши.”

В началото не ми допадна това, че романът е написан от първо лице. Стори ми се ограничаващо за толкова мащабна книга с цял един свят за изследване и, макар че свикнах бързо със стила й, пък и, признавам, пасва на цялостната антиутопична идея, все още смятам, че малко повече разнообразие откъм гледни точки не би било излишно. Но въпреки че през цялото време следва стъпките на главния герой, Дмитрий Глуховски е успял добре да представи вселената, която е създал, позволил е да я опознаем и да се разходим из по-интересните й места. Като цяло романът е концентриран върху вътрешния свят на главния герой Ян, върху взаимодействието на неговите вярвания, мисли и желания с външния свят, който го притиска безжалостно, въпреки привидните обещания за свобода и щастие. Ян оживява на страниците на романа, той се променя, съмнява се и се бори. Останалите герои, макар и интересни, остават някак в сянка и позволяват да бъдат опознати в цялата им вътрешна сложност едва по-късно в романа.

"Хареса ли ти в крайна сметка?", би попитал някой. Да, беше ми интересна до края и с кеф си я сложих на рафта до Метро 2033 и 2034. "А би ли я препоръчал?", ще попита друг.  За тези, които си падат по подобни неща, както и за феновете на Дмитрий Глуховски, книгата не е за изпускане. На останалите по-скоро бих препоръчал първо да опитат с Метро 2033. "Бъдеще" далеч не е перфектен роман, но, както вече казах, това, което за мен е най-важно при този тип мащабни книги, е наистина да успеят да те издърпат в света си и, бих добавил, да те накарат да забравиш за студената бира до себе си. И когато отново надигнеш глава - бирата да е вече топла. В това "Бъдеще" наистина успя. Да, мили читатели, ще призная "Бъдеще" ми причини това зло - бирата ми се стопли. Но не съжалявам! Струваше си.

“Любопитният поглед на една девица, прекрасна и млада, си струва присъдата, която ще ти дадат. Тайното докосване в чашата с клокочеща вода си струва всички наказания на света. А за нейната целувка? Късайте ми пагоните. Карайте ме пред трибунала, гадове. Само да едно съжалявам – че не съм съгрешил за разстрел.”




Заглавие: "Бъдеще"
Автор: Дмитрий Глуховски
Година на издаване: 2015
Превод: Васил Велчев
Издателство: Сиела
Страници: 667

1 коментар:

  1. Вчера я започнах, мен ме увлича по същия начин - чета в трамвая и си изпускам спирката..😅 Засега - първите 140 страници, ми харесва много.

    ОтговорИзтриване