вторник, 27 октомври 2015 г.

Чък Паланюк. Пътеводител.


Тук съм събрал накратко впечатленията си от всички книги на Чък Паланюк. Предстои да допълня пътеводителя с антологията "Burning Tongues", както и с документалната "Fugitives and Refugees: A Walk in Portland, Oregon". Това е засега от мен, приятно четене!

Из нета:
http://chuckpalahniuk.net/ - The Cult, официален фен сайт, пълен с интересна и полезна информация
"Postcards from the Future" - документален филм за Чък Паланюк от 2003 г.   
"Боен клуб" за деца - видео в ютуб
В още един блог за книги:
"Моята представа за Ад..." или книгите на Чък Паланюк в цитати


Как става писател. Чък Паланюк е роден на 21 февруари 1962 г. в Бърбанк, щата Вашингтон, учил е журналистика в Орегонския университет и т.н. Все тая.  Което е по-интересно е, че Паланюк не е никакъв Паланюк, ами си е същински Поланик или с други думи [paula-nick]. За съжаление, у нас се е наложило произношението на Стария свят, както казва самият той, - [pah-la-nyook], което е неточно.

Както и да е. Подминаваме и продължаваме напред.

Чък Паланюк (ето, пак това имепрописва художествена литература едва когато вече е преминал трийсетте години, като преди това е бил журналист, механик, писал е технически ръководства и се е занимавал с какво ли още не. В началото на 90-те години започва да посещава курсовете по творческо писане на минималиста Том Спанбауер. В резултат през 1990 г. публикува първия си разказ "Negative Reinforcement", а през октомври същата година и "The Love Theme of Sybil and William". Докато посещава курса, Чък Паланюк прави и първия си опит да напише роман. Резултатът е хорър от 700 страници в духа на Стивън Кинг, наречен "If You Lived Here, You’d be Home Already", към който никое издателство не проявява интерес. Това обаче не го спира и той пише нов ръкопис, дори още по-мрачен от предишния, наречен "Manifesto", който по-късно ще се превърне в "Невидими изчадия", но той също е отхвърлен. Нещата за него се променят с "Боен клуб". Напук на досегашните откази от издатели, Чък Паланюк се заема да напише още един екстремен роман. Първоначално "Боен клуб" се появява под формата на разказ, който по-късно се превръща в глава шеста от книгата. WW Norton се съгласяват да я издадат, но, макар че е приет добре, продажбите не са големи. Всичко се обръща с филмирането на "Боен клуб", който след издаването си на DVD постига истински култов статус. И всичко идва на мястото си...

Какъв е стилът му на писане. Чък Паланюк е минималист, а като жанр е причисляван към т.н. transgressive fiction. За книгите му са присъщи наличието на вътрешна мелодия и ритъм, за изграждането на които важно място има т.н. хор, повтарящи се думи и фрази из цялото произведение. Всяка история е симфония, която надгражда и надгражда, без да губи оригиналната мелодия. Всеки герой и всяка сцена, колкото и да са наглед накъсани, са насочени към построяването на разказа. Фундаментална е липсата на излишни наречия, както и на сякаш” (този зъл паразит) и подобията му. Джони не би затворил силно вратата, сякаш за да спаси от нещо. Джони би шибнал вратата и би опрял гръб на нея, докато целият трепери. Нещо друго много характерно е ненамесата на автора, когато става дума за това да бъдат оценени случващите се събития. Той предоставя детайлите, но смилането им е оставено на читателя. В термина “burnt tongue” пък е събран един друг похват – да кажеш нещо по погрешен начин, нещо което да забави читателя и да прекъсне повъхностното му сърфиране по повърхността на текста. Същото действие може да има и използването на сложни думи и фрази, като например медицински термини.

В книгите си Чък Паланюк често обича да започва с финала, като след това разкрива как се е стигнало до него. Структурата на романите му е нелинейна във времето, а действието обикновено се води от първо лице. Темите, с които се занимава, са... ох, взе да става отегчително.

Ще го кажа така, Чък Паланюк е автора на отритнатите, на самотниците и на пълните откачалки. Героите му са отчаяни за любов и приемане, абсолютно и неизменно отчаяни до пръсване, и в лунатичния си бяг към миражи, обещаващи им спасение, често си навличат беди, които биха били ужасно смешни, ако не ги удавяха в страдание и кръв. 

Паланюк е наричан нихилист. 

Той определя себе си като романтик.




"Боен клуб" (2009)
"Fight club" (1996)

“It's only after we've lost everything that we're free to do anything.”
/"Едва след като сме загубили всичко, сме свободни на направим каквото пожелаем."/

Накратко: Неназованият герой е обикновен чиновник, страдащ от инсомния. Като лек срещу безсънието и емоционалното мъртвило у себе си, той започва да посещава групи за подкрепа на раковоболни. След като среща мистериозния Тайлър Дърдън животът му се завърта на 180 градуса, той губи всичко, което е смятал някога за ценно и заедно основават тайни бойни глубове, където мъже от най-различни професии се бият, докато един от двамата се предаде.

За книгата: Вероятно историята ви е вече добре позната, а щом сте тук - вероятно и ужасно любима. Книгата е страхотна, но да си призная - филмът е още по-добър. Дори самият Чък Паланюк смята така. Това е история за модерния човек, загубил ценностите си и поробен от строго уредения модерен живот. "Боен клуб" ни отвежда до самото дъно, обитание на отчаяни хора, облечени в безсмислие. Абсолютно безмилостна книга, а вероятно и романът с най-много извадени цитати на брой страници.
Ключови думи: насилие, безсмислие, робство
Оценка: 9/10



"Оцелелият" (2011)
"Survivor" (1999)

“Did perpetual happiness in the Garden of Eden maybe get so boring that eating the apple was justified?”
/"Дали вечното щастие в Райската градина е било толкова отегчително, че изяждането на ябълката е било оправдано?"/

Накратко: Главният герой е последният останал пасажер на борда на полет 6029 за Австралия. Записът на това, което е довело до това, е запазен в черната кутия на самолета и точно това е, което четем записано на пожълтялата хартия. Той е последният оцелял от затворена секта, чиито членове масово се самоубиват. Главният герой е загубил вярата си, загубил е близките си и всичко, което е осмисляло съществуването му. След масовите самоубийства на членовете на сектата му, всичко за него се завърта в циклон от хаос, блясък на светкавици и дъжд от долари...

За книгата"Оцелелият" има изключително силно начало и, макар че губи малко скорост в средата, до края остава все така мрачна, смешна и безмилостна. Чък Паланюк поставя главния си герой в наистина абсурдни ситуации, при които е трудно да прецениш как да реагираш. "Оцелелият" няма никакви задръжки, нищо не е свято и нищо не е в безопастност. Може би е прекалено отрупана с идеи и разностранни събития, поради което донякъде губи плътност, но има наистина страхотни моменти, които си струват четенето. Моето ревю отпреди няколко месеца тук.
Ключови думи: религия, деструктивност
Оценка: 7/10



"Невидими изчадия" (2011)
"Invisible Monsters" (1999)

“No matter how much you think you love somebody, you'll step back when the pool of their blood edges up too close.” 
/"Без значение колко много обичаш някого, ще се дръпнеш назад, когато тяхната локва кръв се приближи прекалено."/

Накратко: Един куршум взривява челюстта на Шанън и я запраща в сенките. От обожаван фотомодел, тя се превръща в изчадие, което би дало всичко, за да остане невидимо. След като в болницата среща транссексуалната Бранди Александър, двете се впускат в едно откачено и разрушително пътуване из страната.

За книгата: "Невидими изчадия" е една от най-добрите книги на Чък Паланюк. Играе си с фалша в съвременния свят, с идеалите ни за красота и за самоосъществяване. Главните герои са отчаяни силиконови кукли, които са на път да се самовзривят, заради цялото натрупано вътрешно напрежение и неудовлетворение. Те са бунтовници, жадни за внимание и любов. Книгата е абсолютно откачена, но и невероятно зарибяваща. "Невидими изчадия" има и ново издание от 2012 година, в което реда на главите е променен, както и са добавени няколко. Една алтернативна корица от мен.
Ключови думи: фалш, неудовлетвореност, любов
Оценка: 9/10


"Choke" (2001)

“What I want is to be needed. What I need is to be indispensable to somebody. Who I need is somebody that will eat up all my free time, my ego, my attention. Somebody addicted to me. A mutual addiction.”
/"Това, което желая, е да бъда нужен. Това, което искам, е да бъда незаменим за някого. Нуждая се от някого, който да изяде цялото мое свободно време, моето его, моето внимание. Някой пристрастен към мен. Взаимна пристрастеност."/

Накратко: Виктор Манчини работи в увеселителен парк на колониална тема (но не е особено добър в работата си) и е пристрастен към секса, за което посещава групова терапия. Виктор е невероятно симпатичен, но си остава антигерой с нихилистично виждане за света. Има един голям камък, който го тегли надолу - майка му е в болница и за да плати сметките й, той е принуден да измисли една колкото гениална, толкова и неморална схема - преструва се, че се задавя насред скъпи ресторанти, и се оставя да бъде спасен от непознати, които след това се чувстват длъжни да му помагат и му пращат чекове с щедри суми, за да му помогнат за измислени разходи. 

За книгата: Една от любимите ми книги на Паланюк, пък и въобще. Без да прибягва до крещящо насилие, тук успява да изгради наистина запомнящи се герои, към които е лесно да се привържеш. Повече от всякога, Паланюк се заравя в психиката на героя си и търси корените на неговия всепоглъщащ нихилизъм, през сивата призма на когото виждаме света до самия край на книгата. И говорейки за края, след последната страница няма как да не видим в цялото това лутане в живота на Виктор, като едно дълго търсене на любов и приемане. По книгата има заснет и приличен филм със Сам Рокуел в ролята на Виктор.
Ключови думи: нихилизъм, секс, любов, родители
Оценка: 10/10



"Приспивна песен" (2004)
"Lullaby" (2002)

"Big Brother isn't watching. He's singing and dancing. He is pulling rabbits out of a hat. Big Brother's busy holding your attention every moment you're awake. He's making sure you're always distracted. He's making sure you're fully absorbed."
/"Големият брат брат не наблюдава. Той пее и танцува. Вади зайци от шапка. Големият брат е зает да държи вниманието ти във всеки един момент, когато си буден. За да гарантира, че си винаги разсеян. Той иска да бъде сигурен, че си винаги напълно погълнат."/

Накратко: Разказвач е Карл Стрейтър, журналист, който преди двайсет години е загубил съпругата и детето си. Той води разследване, за вестника за когото работи, върху смъртта на няколко деца, починали по неустановен начин. Има едно повтарящо се обстоятелство - на всяко едно от починалите деца, точно преди смъртта им, е била четена една определена африканска поема от детска книжка. Тази африканска поема е всъщност магическо заклинание, което убива незабавно човека, към когото е насочено, без да оставя никакви следи след себе си. Докато води своето разследване, Стрейтър среща Хелън, която, както се оказва, добре познава силата на африканското заклинание. Заедно двамата трябва да унищожат всички съществуващи копия от книгата, която има потенциала да се превърне в опасна чума, като по пътя трябва да опитат да не избият всички задници, които срещат по пътя си, и най-вече - да не се избият взаимно.

За книгата: "Приспивна песен" е роман-плетеница, както е обичайно за Чък Паланюк, но този път той е успял да не се разпилява прекалено и е далеч по-стегнат от, да речем, "Оцелелият". Сътвореният от него организиран хаос от случки, мисли и викове има едно силно ядро, което държи всичко споено и на място, и това е образа на човека от двадесет и първи век. В това отношение ми се струва, че "Приспивна песен" е истински продължител на идеите на "Боен клуб", защото, макар и лишена от неговия тестостерон, се обръща отново към онова толкова добре познато чувство на саморазрушително търсене, на нихилизъм и загуба на собствената идентичност. Още за книгата има в ревюто ми за нея тук. 
Ключови думи: заклинание, магия, загуба на идентичност
Оценка: 8/10


"Diary" (2003)

"It's so hard to forget pain, but it's even harder to remember sweetness. We have no scar to show for happiness. We learn so little from peace."
/"Толкова е трудно да забравиш болката, но е още по-трудно да си спомниш сладостта. Нямаме белег, който да напомня за щастието. Научаваме толкова малко от мира."/

Накратко: Това е дневникът на Мисти Уилмът, художничка, която е загубила призванието си и чийто съпруг е в кома, след неуспешен опит за самоубийство. Той е воден с надеждата (или с липсата на такава), че този жалък фетус някой ден ще се надигне и отново ще се превърне в мъжа, който е познавала. Междувременно островът, на който живеят, е в небивал икономически упадък и Мисти е принудена да живее в бедност и да слугува на тълпите туристи, които заливат някога мечтания й дом като скакалци. Освен това собствениците на къщите, по чиито ремонти е работил съпругът й, започват да намират зазидани стаи, на чиито стени са оставени зловещи послания. Мисти Уилмът се е отказала от мечтата си да рисува, но поради някакви причини сякаш всички са се обърнали срещу нея и я притискат отново да хване четката. След което настъпва пълната лудост.

За книгата: "Diary" е модерна хорър история, в която ужасът не идва от графични картини, а от вътрешното напрежение на героите, които сякаш бавно губят разсъдъка си и всяка картина се превръща в кошмар. Романът сблъсква твореца с неговото творчество, докато навън вилнее тълпата, осъзнавана като бедствие. "Diary" е сурова книга, в която хората са унищожителни паразити, на чийто черен фон се търси смисъла в съвременното изкуство. "Diary" е добър роман със силно внушение, макар да не най-впечатляващия на Чък Паланюк. Пълно ревю тук.
Ключови думи: ужаси, изкуство, мизантропия
Оценка: 7/10


"Призрачно" (изд. Litus, 2015) 
"Haunted" (2005)

“People fall so in love with their pain, they can’t leave it behind. The same as the stories they tell. We trap ourselves.”
/"Хората се влюбват толкова дълбоко в болката си, че не могат да я изоставят. Същото е с историите, които разказват. Сами се пленяваме."/

Накратко: "Призрачно" е роман, съшит от разкази, подобно на "Майсторът на фиде". Героите в него се отзовават на една обява, която им обещава творческо усамотение за три месеца. Място на което да създадат своя шедьовър, водени от мъж, известен като господин Уитър. Той ги отвежда в един стар изоставен театър, където ще работят и живеят в следващите месеци. Вратите хлопват зад гърбовете им... и вече няма път назад. Баронеса Измръзване, Липсващото звено, Майката природа и останалите са впримчени в един изолиран свят, където герои са те самите. Не нещо от мастило и хартия, а живи, дишащи и с пулсираща във вените им кръв. И някой ден, някой ден... те ще бъдат свободни. Но пътят им минава през собственото им страдание и самоунищожение.

За книгата: "Призрачно" е любимата ми книга на Чък Паланюк и лично за мен няма съмнение, че е най-доброто, което е писал някога. В същото време е една от по-трудно четимите му, поради своята безпардонна бруталност и абсолютна чудовищност. "Призрачно" е душеизяждащо самоунищожение и отчаяно търсене на внимание и любов. Някой би коментирал, че пародира реалити шоу, но за мен това е второстепенно. Преди излизането й на български език, написах едно представяне, което може да бъде прочетено тук.
Ключови думи: нихилизъм, самоунищожение, хорър
Оценка: 10/10


"Rant" (2007)

“What if reality is nothing but some disease?”
/"Ами ако реалността е не друго, а някаква зараза?"/

"We'll never be as young as we are tonight.”
/"Никога не ще бъдем толкова млади, колкото сме тази вечер."/

Накратко: Наркотиците, по която си пада Бъстър "Рант" Кейси още от дете,  са заразите и болестите. Той целенасочено се заразява с бяс, оставя се да бъде ухапан от отровни паяци, трови тялото си, но и го калява срещу тях. Историята на Рант научаваме от хората, които са го познавали. Те разказват за детството му и за идването му в антиутопичния мегаполис, където участва в едно ъндърграунд разрушително състезание, наречено Party Crashing. В определени нощи, участниците в него се гонят из града, като целта им е да катастрофират в другите. 

За книгата: Това е първата книга от предполагаема трилогия. “Rant” е определян като антиутопичен роман, но стои далеч от класическата антиутопия. Антиутопичността, както аз я усетих, идва най-вече от психиката на самите герои, които са лишени от усещането за ценност на живота, лишени са от смисъл и цел и, като рецепта срещу безсмислието, са създали своя саморазрушителна общност, подобно на изгубеното поколение от ”Боен клуб”. “Rant” засяга едно често срещана тема в литературата на Паланюк – самоунищожението като път на самоосъществяване, но този път сякаш целият процес е още по-нихилистичен и лишен от надежда за спасение. Книгата е силно попадение със запомнящ се главен герой и история, така че неслучайно още с излизането си привлича вниманието на продуцентите и е планирана за филмиране през 2017 година.
Ключови думи: антиутопия, зарази, самоунищожение, състезание
Оценка: 9/10


"Snuff" (2008)

“The damaged loves the damaged.”
/Повредения обича повредения./

“It can only take a moment to waste the rest of your life.”
/Би отнело само миг да пропилееш остатъка от живота си./


Накратко: "Snuff" разказва за Каси Райт, залязваща порноактриса, решена да постави рекорд за най-много поредни секуални акта и то с изцяло различни мъже. Най-големият генгбенг в историята. Историята е разказана през очите на номер 72, номер 137, номер 600, както и асистентката Шейла. Постепенно се разкрива колко непоправимо всички те са свързани с Каси Райт. Непоправимо е много точна дума, а бих допълнил още болезнено и поглъщащо.

За книгата: "Snuff" е роман за пречупени хора и за онзи един единствен миг, който предопределя остатъка от живота ни. В книгата има едно постоянно присъстващо обречено чувство, което черният хумор и сексуалните сцени не са способни да прогонят. За съжаление героите не са особено запомнящи се, но въпреки това книгата успява да прикове вниманието. Има достатъчно от характерните Паланюкови сцени, които всеки негов фен е свикнал да търси в книгите му. Без съмнение е по-добра от другата пълна със секс книга на Паланюк - "Ненагледна моя". Още тук.
Ключови думи: порно, черен хумор
Оценка: 6/10


"Pygmy" (2009)


“All object printed: Love me. Look me. Million speaking objects,begging. Crown American consumer with power of king, to rescue choose and give home or abandon here for expire.”
/"Всеки предмет с етикет: Обичай ме. Виж ме. Милиони говорещи предмети, молещи. Американският консуматор е коронован със силата на крал, да избере да спаси и да дари дом или да изостави тук, докато срока на годност изтече."/

Накратко: Книгата е написана на развален английски, като всяка глава е под формата на доклад. Агент номер 47, наричан Пигмея, заради ниския си ръст, пристига на тайна мисия в Съединените щати. Той идва от неназована тоталитарна страна, наподобаваща Северна Корея и СССР, като се представя за разменен студент. Той е настанен в едно средностатистическо американско семейство и е потопен напълно в постмодерния американски начин на живот. В страната са внедрени и други тайни агенти, като всички те изпълняват една мисия, чиято цел е поставянето на Америка на колене.

За книгата“Pygmy” носи характерния за късния Паланюк сатиричен стил. Близка е по дух до “Damned” и “Doomed”, като, подобно на тях, разчита на черен хумор (на моменти направо брутален хумор) и различни абсурдизми.. Книгата е насочена предимно срещу консуматорското мислене и различни абсурди на американския начин на живот, но се отнася и с подчертана симпатия към традиционното сплотено семейство. Важна роля в книгата има разваленият английски, на който е написана, който заедно с погледа на чужденец от една измислена враждебна страна, прави “Pygmy” един наистина различен роман, едновременно забавен и стряскащ. “Pygmy” не е шедьовър, но няма и претецията да бъде.  “Pygmy” е малка, шантава и наистина запомняща се книга.
Ключови думи: черен хумор, сатира
Оценка: 7/10


"Tell-All" (2010)

“I suppose it’s comfort, perhaps a sense of self-control, doing worse things to yourself than the world will ever dare inflict.” 
/"Предполагам, че е успокояващо, може би някакво чувство за самоконтрол, да си причиняваш по-лоши неща, отколкото светът някога би посмял да направи."/

Накратко: "Tell-All" е написана по подобие на сценарий, като книгата е един поклон към Златната ера на  Холивуд, разбира се, поднесен с характерния за Паланюк леко откачен стил. Разказвач е Хейзи Кугън, помощница на една застаряващата филмова звезда. Мис Кейти, както я наричат, усеща болезнено как най-добрите й години са вече зад нея и когато в живота й се появява младият красавец Уебстър Карлтън Уестуърд III тя сляпо се хвърля в обятията му. Той обаче се оказва хиена в търсене на слава - вече е написал мемоар за мис Кейти, който трябва да му донесе слава и богатство, когато го издаде. Този мемоар не само разкрива личния й живот, но й предрича смъртта й...

За книгатаТрябваше доста да се напъна, за да стигна до края на "Tell-All". Експериментът тук никак не се е получил и Чък Паланюк е успял да напише огромно количество излишни страници в това тънко книжле от 192. Добрите и въздействащи части на романа (а такива има) се губят сред безсмисления пълнеж от пародийни екшън сцени, попкултурни препратки и обикновени безсмислици, които да си го кажем направо - ужасно отегчават. А веднъж отегчен, читателят е трудно да бъде спечелен отново. Най-слабата книга на Чък Паланюк. Ревю тук.
Ключови думи: холивуд, черен хумор, скука
Оценка: 1/10


"Damned" (2011)

“Hope is something really tough and tenacious you have to give up. It’s an addiction to break.”
/"Надеждата е нещо много твърдо и упорито, което трябва да изоставиш. Това е пристрастеност, която трябва да пребориш."/

Накратко: Мадисън е дъщеря на нарцистични филмови звезди, които я зарязват да прекара сама Коледа в пансиона на училището си. Там Мадисън умира от свръхдоза марихуана и преди да осъзнае какво й се е случило вече се е озовала в клетка насред Ада. Заедно с банда грешници, младото момиче се впуска в едно пътуване из преизподията в търсене на Сатаната, като по пътя си се сблъсква със световноизвестни личности и има нещастието да се запознае с това как работи бюрокрацията...

За книгата“Damned” по най-ясен начин показва прехода на Чък Паланюк към все по сатиричен и хумористичен стил, който може да се забележи още в предните му няколко книги. Това не е непременно лошо, напротив. Мадисън е един от най-запомнящите му се герои, далеч по-запомняща се от много от героите, участващи в кървавите му книги от миналото. Обръщението “Hello Satan, It’s me, Madison” остава в съзнанието дълго след последната страница, заедно с образа на малкото момиче, което броди из Ада, следвано от тълпи отрепки и отпадъци. “Damned” е мрачна, забавна и различна, без съмнение едно от добрите попадения на Чък Паланюк. 
Ключови думи: черен хумор, холивуд, ад
Оценка: 7/10


"Doomed" (2013)
продължение на "Damned"

“How could you ever bring yourself to love so deeply if you truly knew how brief a lifetime could be?”
/"Как би могъл да се оставиш да заобичаш толкова  дълбоко, ако наистина знаеше колко кратък може да бъде животът?"/

Накратко: Все така саркастична и ядосана на Сатаната, Мадисън продължава приключенията си в отвъдното. На Хелоуин тя се завръща на земята и, измамена от Рогатия, е принудена за една година да броди сред живите. Книгата хвърля светлина върху неизяснените неща от "Damned", като истинската причина за изпращането на Мадисън в Ада, и я среща с родителите й, както и с мъчителите й от училище.

За книгата“Doomed”  носи добрите черти на предната книга от поредицата, все така саркастична е и изпълнена с черен хумор, но с един голям и много важен минус – това е вече нещо видяно, преживяно и прочетено. Книгата е забавна и на моменти шокираща, но не носи нищо ново или различно, като допълнително губи част от ефекта си, защото този път е ситуирана извън Ада, където се крие голяма част от чара на "Damned". Хареса ми, но толкова.
Ключови думи: черен хумор, холивуд
Оценка: 5/10


"Ненагледна моя" (2015)
"Beautiful You" (2014)


“She wanted a choice beyond: Housewife versus lawyer. Madonna versus whore. An option not mired in the lingering detritus of some Victorian-era dream.”
/"Тя искаше избор отвъд: Домакиня срещу адвокат. Мадона срещу курва. Избор незатънал в оцелелите останки на някоя викторианска мечта."/

Накратко: Книгата е пародия на "50 нюанса сиво". Разказва за Пени Хариган, която е една с нищо незабележителна млада жена, насред огромния Ню Йорк. Професионалният й живот е в задънена улица, а любовният на практика не съществува. Наглед щастлива случайност я среща с един от най-богатите мъже на планетата - К. Линъс Максуел. Той обаче се оказва зъл секс гений, който иска да завладее света...

За книгата: Беше окей, но нищо повече. Допадна ми идеята, както и главната героиня Пени, но реализацията този път някак куца. Книгата има своите абсурдни и интересни моменти, но e прекалено линейна. Началото е обещаващо, но по-нататък шокиращите сцени са някак невпечатляващи, дори гнусни. Като цяло на книгата й липсва централна идея, която да задържи интереса, и в крайна сметка не успява да се превърне в нещо повече от пародия на чиклит... Една от по-слабите книги на Чък Паланюк. Тук съм си поиграл с една минималистична корица.
Ключови думи: петдесет нюанса сиво, пародия, черен хумор, феминизъм
Оценка: 3/10


"Make Something Up: Stories You Can't Unread" (2015)

“My idea of Hell would be going to Heaven and being forced to pretend I’m like you for the rest of eternity.”
/"Моята представа за Ад е да отида в Рая и да бъда принудена да се преструвам, че съм като теб до края на вечността."/

Накратко: Ако не броим "Призрачно", който по същество е роман, "Make Something Up" единствения сборник с разкази на Чък Паланюк. В книгата са включени вече известни сред феновете му разкази като "Zombies" и "Cannibal", както и много непубликувани до сега. Историите са разнообразни, като се в тях ще намерите деца, борещи се за място в живота, ще намерите хора, търсещи смисъл, ще намерите самоунищожение, самозатъпяване, изстрадана свобода и липсата на такава. Сборникът завършва със страшно силната новела “Inclinations”, в която една психиатрична клиника се превръща в символ на целия ужас да не можеш да бъдеш.

За книгата“Make something up” е лудо препускане из въображението на Чък Паланюк. Не така брутална, както ранните му книги, но все така характерно негова, изпълена с абсурди и черен хумор. Краткият формат на разказите само допринася за това идеите да бъдат по-наситени, дори по-въздействащи. Шокиращите моменти са далеч по-премерено използвани, в сравнение с останалите му книги, и това прави сборника още по-достъпен за широк кръг читатели. “Make something up” е една от любимите ми книги на Паланюк и добър избор за хора, които искат да се запознаят с него. За книгата съм писал и ревю.
Ключови думи: разкази
Оценка: 9/10



Документални книги:


"Non-Fiction" (2004)

“The worst part of writing fiction is the fear of wasting your life behind a keyboard. The idea that, dying, you'll realize you only lived on paper. Your only adventures were make-believe, and while the world fought and kissed, you sat in some dark room masturbating and making money.”

/"Най-големият ти страх, когато пишеш проза, е страхът, че ще пропилееш живота си зад клавиатурата. Идаята, че умирайки, ще осъзнаеш, че си живял само на хартия. Единствените ти приключения са били измислени и, докато света се е сражавал и целувал, ти си седял в някаква тъмна стая, мастурбиращ и правещ пари."/

Накратко: "Non-Fiction" е сборник със статии и есета, писани до 2004 г.  Книгата има три части, като в първата са събрани различни истински истории - за съвременните строители на замъци в Щатите, за комбайни, блъскащи се в унищожително състезание, за Паланюк и негова приятелка, обикалящи улиците на Портланд облечени в кучешки костюми... Във втората част, "Портрети", пък са представени различни популярни личности, повечето от които не са добре познати у нас. Сред тях са Джулиет Луис, Мишел Кийтинг, Андрю Съливан, Мерилин Менсън и други. Третата част е автобиографична и в нея Паланюк разказва например за времето прекарано като личен асистент на смъртноболни хора, за промяната в живота му, донесена от излизането на филма по "Боен клуб", както и за убийството на баща му.

За книгата: Далеч не всичко в книгата си струва четенето, някои са прекалено дълги, други са за хора, които са ми безинтересни. Няколко от статиите обаче са наистина добри и осмислиха цялото начинание. Една от тях е "Not Chasing Amy", в която Паланюк разказва за Ейми Хемпъл, една от любимите си писателки, и за времето прекарано в курса по творческо писане на минималиста Том Спанбауер. Автобиографичните текстове като цяло са много интересни и показват един Чък Паланюк от плът и кръв, който не стои много далеч от филсофията на книгите си. Сред личните му истории има такива за за времето прекарано като личен асистент на смъртноболни хора, за промяната в живота му, донесена от излизането на филма по "Боен клуб", както и за убийството на баща му.
Ключови думи: истински истории, автобиографични
Оценка: 5/10



2 коментара: