събота, 10 октомври 2015 г.

Заклинания, некрофилия и вегани в "Lullaby" ("Приспивна песен") на Чък Паланюк

"Big Brother isn't watching. He's singing and dancing. He is pulling rabbits out of a hat. Big Brother's busy holding your attention every moment you're awake. He's making sure you're always distracted. He's making sure you're fully absorbed."
/"Големият брат брат не наблюдава. Той пее и танцува. Вади зайци от шапка. Големият брат е зает да държи вниманието ти във всеки един момент, когато си буден. За да гарантира, че си винаги разсеян. Той иска да бъде сигурен, че си винаги напълно погълнат."/

Обичам книги, които те карат да забравиш за реалния живот. Искам да бъда запратен в някоя паралелна вселена, през девет морета в десето, отвъд познатото, отвъд всичко, което може да ми напомни, че съм тук на това място. Някак си успокоително е и дори спасително. Този тип книги са вид бягство, което ни помага да устоим на трудните времена и да запазим разсъдъка си. Има обаче и един друг вид книги, книги, които обичам, обожавам и на които се кланям. Те са тези, които с мръсни изпочупени нокти свалят маските, зад които се крием всеки един ден от обезценените си животи; които дращят с ръждясали остриета по прозорците ни посред нощ и не ни дават да заспим; които ни връщат обратно на земята; които говорят директно на нас, без заобикалки; които блъскат главите ни със злоба и с непоносима сила право в нещата от които се опитваме да избягаме. Всичко това и още много намирам в книгите на Чък Паланюк, намирам го и в “Приспивна песен”.

"Really, this world is nothing but assholes."
/"Наистина, този свят е пълен със задници."/

Разказвач е Карл Стрейтър, журналист, който преди двайсет години е загубил съпругата и детето си. Той води разследване, за вестника за когото работи, върху смъртта на няколко деца, починали по неустановен начин. Докато труповете нарастват с всеки изминал ден, Стрейтър забелязва едно повтарящо се обстоятелство - на всяко едно от починалите деца, точно преди смъртта им, е била четена една определена африканска поема от детска книжка. Паланюк тръгва от идеята за синдрома на внезапната детска смърт и я превръща в опасна чума, която заплашва да разруши познатата цивилизация. Тази африканска поема е всъщност магическо заклинание, което убива незабавно човека, към когото е насочено, без да оставя никакви следи след себе си.

Докато води своето разследване, Стрейтър среща Хелън, която, както се оказва, добре познава силата на африканското заклинание. Заедно двамата трябва да унищожат всички съществуващи копия от книгата, като по пътя трябва да опитат да не избият всички задници, които срещат по пътя си, и най-вече - да не се избият взаимно.

"Imagine a plague you catch through your ears."
/"Представи си чума, с която се заразяваш през своите уши."/

"Приспивна песен" е роман-плетеница, както е обичайно за Чък Паланюк, но този път той е успял да не се разпилява прекалено и е далеч по-стегнат от, да речем, "Оцелелият". Сътвореният от него организиран хаос от случки, мисли и викове има едно силно ядро, което държи всичко споено и на място, и това е образа на човека от двадесет и първи век. В това отношение ми се струва, че "Приспивна песен" е истински продължител на идеите на "Боен клуб", защото, макар и лишена от неговия тестостерон, се обръща отново към онова толкова добре познато чувство на саморазрушително търсене, на нихилизъм и загуба на собствената идентичност.

Романът изгражда една обезпокоителна гротескна картина на съвременното семейство и ескалира до сблъсък на поколенията, едно яростно обвинение на новите поколения към старите, че това е животът; че това е лишеното от смисъл и цел, и баланс жалко паразитно съществуване, което им завещават. Защото още веднъж (спомнете си "Diary") човекът е представен в цялата си безпощадност на паразит, вкопчил се в Земята и пиещ кръвта на децата й. Карл Стретър е само брънка във веригата, мравка в мравуняка. Той не е сигурен дали неговите собствени мисли са наистина негови. Книгата си играе с тази идея, забавлява се с нея и я превръща в непрекъсната подлудяваща параноя. Въпреки изброените неща, Чък Паланюк успява да се върне към изначалната за всички негови книги идея (макар и винаги скрита под чернилката) - към търсенето на любов (колкото и странно да звучи), но това е може би тема за друг разговор.

В "Приспивна песен" всяка дума е на мястото си. Не мога да кажа как е в българското издание, защото не ми е под ръка, но в оригинал мога да отворя на прозволна страница и гарантирам, че там ще има поне няколко страхотни цитата. "Приспивна песен" е страшно въздействаща книга и бързо се превърна в една от любимите ми от Чък Паланюк. Това всъщност бе единственият негов роман, който не бях чел, и неволно се получи добре, че точно той остана за накрая. 

"Here's Big Brother singing and dancing so I don't start thinking too much for my own good."
/"Ето го Големия брат, пеещ и танцуващ, за да не започна да мисля прекалено много за мое собствено добро."/

Общо взето:
пъленкулт/10

Други цитати: 

"It's nothing perfect or complete, but this is what I've made of my life. Right or wrong, it follows no master plan."

"I need to rebel against myself."

"You ever wonder if Adam and Eve were just the puppies God dumped because they wouldn't house-train?"

"Every day, just you living means the misery and death of plants and animals - and even some people."

"Imagine if Jesus chased you around, trying to catch you and save your soul."

"Imagine an idea that occupies your mind the way an army occupies a city."

"After listening to Oyster, a glass of milk isn’t just a nice drink with chocolate chip cookies. It’s cows forced to stay pregnant and pumped up with hormones. It’s the inevitable calves that live a few miserable months, squeezed in veal boxes. A pork chop means a pig, stabbed and bleeding, with s snare around one foot, being hung up to die screaming as it’s sectioned into chops and roasts and lard. Even a hard-boiled egg is a hen with her feet crippled from living in a battery cage only four inches wide, so narrow she cant’t raise her wings, so maddening her beak is cut off so she won’t attack the hens on each side of her. With her feathers rubbed off by the cage and her beak cut, she lays egg after egg until her bones are so depleted of calcium that they shatter ate the slaughterhouse.”


Бележка: Преводите на цитатите са мои и поради това - несъвършени.




Заглавие: Lullaby
Автор: Чък Паланюк
Година: 2003
Издателство: Vintage
Страници: 260

Няма коментари:

Публикуване на коментар