понеделник, 23 ноември 2015 г.

Книгата е като лъжицата или "Това не е краят на книгите" с Умберто Еко и Жан-Клод Кариер

“Знанията си за миналото дължим на кретени, малоумници или врагове.”

И тази сутрин се събуждам особено мъчително. Едва отварям очи и се надигам, издавайки мъчителен стон. Месата ми предателски опитват да се откъснат от костите и да се върнат в добре затопленото легло. Не успяват и този път. Не знам дали съм щастлив от това. Докато разсъждам над този факт (търкам очите си, обувам чехлите, почесвам се), двама небръснати мъже на вече почтителна възраст седят в другия край на стаята и разговарят. Не са спирали цяла нощ. “Книгата е като лъжицата, чука, колелото и длетото.”, твърди единият. Другият бръщолеви нещо за барока в Италия. Явно са доста умни, но не знаят кога да се спрат. “Навън е още тъмно, бе, хора”, казвам им, но те не реагират. Трети белокос мъж седи близо до тях с една дълга и тънка пръчка в ръка и ги ръчка в ребрата, когато заподозре, че може да млъкнат. Луди глави.

Няколко часа по-късно те все още са си там и продължават да говорят за инкунабули, свитъци и пергаменти. Какво да се прави – сипвам си чаша вино (пълня я догоре) и сядам на пода край тях. Мъжът с мустаците е Умберто Еко, писател, семиотик и не знам си какво още, а пък срещу него с набола брада и далеч по-живо изражение седи Жан-Клод Кариер, отново писател, най-известен като сценарист в киното. Мъжът с пръчката и рошавата коса пък е Жан-Филип дьо Тонак, есеист и журналист. Тонак изглежда се опитва да насочва разговора като ги бие през пръстите и ги мушка в ребрата с дългата си пръчка, но през повечето време e унесен в слушане (или може би зашеметен от силно главоболие, причинено от голямото количество информация, с която го засипват двамата). Та къде с негова помощ, къде без, разговорът им върви леко хаотично, леко хумористично, но винаги невероятно ерудирано, невероятно информирано и с огромна страст и любов към книгите. Почувствах се глупав, честно.

Кхъм, кхъм, сега такова... за "Това не е краят на книгите".

Умберто Еко и Жан-Клод Кариер освен писатели са и запалени библиофили с десетки хиляди книги в колекциите си. Двамата говорят не в качеството си на учени, а на колекционери, влюбени в книгите, със задълбочени знания за тяхната история, и това определя свободната структура на "Това не е краят на книгите". Въпреки условните рамки, зададени в началото на всяка глава, разговорът между двамата преминава от тема на тема, от история в история, толкова леко и приятно, сякаш наистина са се настанили удобно един до друг с питие в ръка, но, вместо вчерашните новини, обсъждат историята и бъдещето на книгата, обсъждат редки книги и забравени автори, трупането и преследването на знания, филтрите, през които минават книгите във времето, за да достигнат до нас, и много други теми. Количеството препратки към малко познати у нас автори и произведения е огромно, но за щастие към българското издание са добавени 465 бележки под линия, които оказват абсолютно безценна помощ. "Това не е краят на книгите" е пълна с интересна информация, свързана с историята на книгите, поднесена по приятен и лесен за възприемане начин. И не, това не е краят на книгите.

Много възнаграждаващо четиво.

“Книгата е като лъжицата, чука, колелото и длетото. След като човек веднъж ги е изобретил, по-добри със същото име не може да измисли.”

Общо взето:
поумнях/10




Заглавие: "Това не е краят на книгите"
Автор: Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко, Жан-Клод Кариер
Година: 20112015
Издателство: Enthusiast
Превод: Силвия Колева 
Страници: 384

Няма коментари:

Публикуване на коментар