неделя, 22 ноември 2015 г.

Извънземно нашествие в “Границата”

“Просна се по лице в калното си ложе. Лежеше като мъртвец, макар че сърцето му туптеше дваж по-живо от обикновено и от ужас искаше да изхвръкне от гърдите му. Момчето копнееше да може да се зарови в земята, да потъне в нея и да намери защита в тъмнината отдолу, но лежеше неподвижно – свито на кълбо като бебе, току-що излязло от утробата и сразено от самия живот.”

Ако принцесата от приказките трябваше да бъде спасявана днес, може би щеше да се намира не във висока кула отвъд тъмна и страшна гора. Принцесата щеше да се крие в бункер под още димящата земя, по чиято повърхност се простират безкрайни пустини от нагорещен пясък, разораван периодично от могъщите оръжия на извънземни нашественици. “Границата” на Робърт МакКамън отваря портала към един опустошен свят, където принцесата би се скрила именно там, ако, разбира се, има късмета преди това да не бъде изпепелена от извънземни лазери, взета в плен като опитно зайче, разкъсана от мутанти или смачката по невнимание от някое огромно същество със съмнителен произход. Е, принцеси в “Границата” няма, но горепосочените неща се случват на не един и двама души в книгата.

В света на романа, хората не са нищо повече от хлебарки, които тичат в краката на големите и се молят да не бъдат смазани. Горгоните и мъглявите, както са наричани от земляните, са доволни да се избиват взаимно по най-брутални и зрелищни начини и почти не обръщат внимание на незначителния човешки вид. Поне докато не се появява едно безименно момче, в което се крие неочаквана сила. Итън Гейнс, както избира да се нарече по една случайност, няма спомени от миналото си, единствен документ от което са огромните синини по цялото му тяло, наранявания, които би трябвало да са фатални. Но той е жив, макар и лишен от памет, и в себе си крие унищожителни тайни. Унищожителни за кого – предстои да разберем. 

По това, че главният герой е тийнейджър, по вплетените ужаси и по начина по който Робърт МакКамън се опитва да влезе в главите на героите си и да изгради чувство за общност, първоначално ми напомни за Стивън Кинг. Приликата с Краля, за съжаление, продължава и с това, че след средата романа не успява да задържи силното начало и отива в една поизтъркана посока, като дори намесва президента на Съединените щати. Това, което компенсира минусите и ме накара да я дочета с удоволствие до края, е мащабността на “Границата”. Сблъсъкът между горгони и мъгляви е наистина брутален и изпълнен със страхотни зрелищни моменти. МакКамън не се страхува да използва могъщите сили, с които е надарил героите си, и по страниците хвърчат мощни лазери, крачат огромни чудовища (като например мутирал училищен автобус (?!), а огромни космически кораби биват разкъсвани на парчета. В крайна сметка може би очаквах повече от романа, но изживяването бе забавно, макар и не особено задълбочено. 

Още за книгата може да прочетете в блога на нейния редактор Христо Блажев – Книголандия

“Пръстите на ръцете и краката на съществото се бяха сплескали до вакуумни прилепала. То приличаше девет-десетгодишно момче, облечено в оръфани парцали и с напълно плешива и обезформена глава, с очи, потънали толкова дълбоко в лицето, че изобщо не се виждаха. Съществото беше сиво като пепелта на всепоглъщащия огън и докато се взираше през прозореца на автобуса, внезапно се ухили, сякаш зарадвано да види всичкото това пътуващо месо, а след това стрелна глава напред и разби стъклото на сол.”

Общо взето: 
aliens/10

/от 4Publishing/


Заглавие: "Границата"
Автор: Робърт МакКамън
Година: 2015
Издателство: DejaBook
Превод: Елена Павлова 
Корица: Живко Петров
Страници: 456

Няма коментари:

Публикуване на коментар