сряда, 30 декември 2015 г.

"Батман Аполо", Виктор Пелевин

"Беше една от онези пленителни руски вечери, когато ти се струва, че всички страшни страници от историята на отечеството вече са прелистени и ни очакват само светли, безоблачни и радостни дни. Именно в такива мигове хората зачеват деца, защото са убедени, че ги очаква слънчево щастие.

Само че, кой знае защо, тези деца се раждат през февруари..."

Виктор Пелевин не се побира в никакви рамки. Неговата вярност към самия себе си и разпознаваемия му почерк го превръщат в култов автор за мнозина. Някак винаги успява да направи нещата по свой си начин, по руски, но с размах и със стил, който шепне I don't give a fuck, което няма как да не ми хареса. 

В "Батман Аполо" Пелевин успява да съвмести трезвен, лишен от всяка илюзия поглед към съвременна Русия и съвременния свят (трезвен, макар и погледнат през сатирични очила), с личното си влечение към източната философия и най-вече - будизма. 

Книгата разказва за вампирите, които, както се оказва, са истинските господари на света. "Батман Аполо" постепенно ни потапя в сложната мрежа от конспирации, която е оплела цялата планета със стоманените си нишки, и ни среща с прилепите, които я плетат.. Младият руски вампир Рама е невеж във вампирските работи, но след посвещението му в undead, постепенно навлиза все по-дълбоко в тайните на света. Нещата, които открива, са най-малкото обезпокоителни. Проследявайки премеждията му, Виктор Пелевин разсъблича познатата ни реалност пласт след пласт, където една тайна прикрива друга, а обществените процеси и самото съществуване стават нещо нестабилно, лишено здрава основа. В "Батман Аполо" няма много откъм случване, до голяма степен героите са платформи за идеите на самия Пелевин, те са там, за да провокират мисълта и да рушат авторитета на статуквото.

Пелевин има страхотно чувство за хумор. "Батман Аполо" се възползва от актуалните събития и под огъня му попадат Владимир Путин, "инцидентът" с Pussy Riot, неизлечимите руски и западни порядки. "Неизлечими" ми се струва доста намясто, защото в книгата историята не е права, а кръг, вечно завръщане. Събитията са обречени да се повтарят, както душите трябва да се завърнат отново на земята в нова обвивка, след смъртта на старото тяло. Алтернативата не е от този свят, а отива отвъд - в пространството на духа. Механизмът чрез който Пелевин пренася историята за конспирации на ново ниво е много интересен - чрез медитация вампирите undead могат да се потапят в трансцеденталното пространство, наречено лимбо, и там виждат проекции на живи хора, на умрелите, на техните грехове и какво ли още не. Въобще - "Батман Аполо" е пълен ментален хоспис. 

"Гудит как улей
родной завод.
А мне-то хули?
Ебись он в рот!"

Трудно е да подредиш мислите си след книга като "Батман Аполо". Началото й е доста трудно. Пелевин никак не щади читателите и започва със суховато описание на вампирската терминология, което обаче е абсолютно нужно за разбирането на книгата. Първите стотина страници, бяха трудни за възприемане и абстрактната вампирска информация едва не ме отказа, но след това някак "Батман Аполо" се отпуши и абсолютно ме разтопи от кеф. Препоръчвам здравословен инат.

"Батман Аполо" е голямо fuck you!  за тази мелница за страдание, която е светът.

"Само че на вампирите, ако искаш да знаеш, им е още по-гадно. Защото при нас го няма последния пристан, който го има при всеки човек. Да се скриеш в слънчев идиотизъм. Да отидеш на социален протест. Да повярваш в Господ. Да се занимаваш с йога. Или да пишеш стихотворения за таралежчета в детските сайтове. За нас това е невъзможно технически. Защото там, където във вашата глава има отходен канал, при нас има само хладно и безпощадно разбиране на истината."

Интересно интервю с Виктор Пелевин във в. Култура "...руската литературна традиция винаги се е развивала чрез собственото си отричане..."

менталенхоспис/10

Още за книгата в LoveBigBooks.

Няма коментари:

Публикуване на коментар