неделя, 26 април 2015 г.

петък, 24 април 2015 г.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ “СИЯНИЕТО”

И язе станах блогър. Дали ще пиша или няма да пиша тук, т'ва вече е друг въпрос, ама те - има го. 

Да не е без хич се сетих за едно старо въведение към "Сиянието", което съм виждал да се цитира из фейсбук от разни. и най-различни. хора ("Чудовищата са истински, а също и духовете. Те живеят в нас и понякога побеждават").




ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ СИЯНИЕТООТ СТИВЪН КИНГ
Превод: Mario Y


            Мисля, че  в кариерата на всеки писател – обикновено рано в нея – идва кръстопътен роман, където писателят е поставен пред избор: да продължиш да правиш това, което си правил преди, или да опиташ да се опиташ да се досегнеш малко по-високо. В ретроспекция разбираш колко важен е този избор. Понякога моментът идва само веднъж. За мен кръстопътният роман бе Сиянието и аз реших да се досегна. Дори мога да си спомня точният момент, в който дойде изборът: беше когато Джак Торънс, раздвоеният протагонист на Сиянието, си спомня своя баща, пиян грубиянин, който тормози своя син духовно, физически и емоционално... с други думи, по всички начини, по които може да бъде направено.

            Част от мен искаше да опише бащината бруталност и да спре дотук. Разбира се, аз мислех, че читателите на книгата ще направят връзка между отношенията на Джак с баща му и отношенията на Джак със собствения му син Дани, който е, разбира се, психичeският център на Сиянието.

            Друга част от мен искаше да отиде по-дълбоко – да допусне любовта на Джак към баща му, напук на (може би дори заради) бащината непредвидима и често жестока натура. Това беше частта, която послушах, и тя имаше голямо значение за романа като цяло. Вместо трансформацията от относително добър човек в раздвоен злодей, подтикван от свръхестествени сили да убие своите жена и син, Джак Торънс стана по-реалистична (и поради това по-плашеща) фигура. Идеята за убиец, мотивиран за своите престъпления от свръхестествени сили, беше, както смятах, почти успокоителна, веднъж навлязъл под повърхностните тръпки, предизвикани от всяка половинчата история за духове. Убиец, който може да го прави поради насилие в детството, както и заради тези призрачни сили... е, това изглеждаше истински обезпокоително. Освен това, то предложи шанс границата между свръхестественото и психологическото да бъде замъглена, да отведа моята история в тази моля-се-това-да-е-само-сън територия, където истински страшното се превръща в напълно ужасяващо. Моят единствен разговор с покойния Стенли Кубрик, около шест месеца преди той да започне снимането на неговата версия на Сиянието, подсказа, че точно това качество на историята го е привлякла: какво точно подтиква Джак Торънс към убийство в изолираните от зимата стаи и коридори на хотел Панорамата? Това немъртвите хора ли са или немъртвите спомени? Г-н Кубрик и аз стигнахме до различни заключения (аз винаги съм мислил, че в Панорамата има зли духове, тласкащи Джак към пропастта), но може би тези различни заслючения са всъщност еднакви. Не са ли спомените истинските духове на живота ни? Те не ни ли тласкат от време на време към думи и действия, за които съжаляваме?

            Решението, което направих, да превърна бащата на Джак в реална личност, обичан, както и мразен от раздвоения си син, ме отведе далеч по пътя към настоящите ми убеждения относно това безгрижно отвърляно като роман на ужаса. Аз вярвам, че тези истории съществуват, защото понякога ние имаме нужда да създадем нереални чудовища и плашила отговорни за всички неща, от които се боим в реалните си животи: родителят, който удря, вместо да целува; автомобилната катастрофа, която отнема любим човек; ракът, който един ден откриваме, живеещ в собствените ни тела. Ако такива събития бяха дело на мрака, може би всъщност щяха да са по-лесни за справяне. Но вместо да бъдат мрачни, вижда ми се, те имат свой собствен ужасяващ блясък и нищо не сияе толкова ярко, колкото актовете на жестокост, които извършваме в нашите собствени семейства. Да гледаш директно към такъв блясък означава да бъдеш сляп и поради това ние създавяме произволен брой филтри. Призрачната история, историята на ужаса, свръхестествената история – всички те са такива филтри. Мъжът или жената, които настояват, че няма духове, само игнорират шепота на сърцата си и това за мен изглежда жестоко. Навярно дори най-злостният призрак е самотно същество, оставено в тъмното, отчаяно да бъде чуто.

            Нито едно от тези неща не ми се случи в ясна или дори полу-ясна форма, докато писах Сиянието в малкия си кабинет, гледайки към Флатироните*; имах история за писане, да достигна дневната си цел от 3000 думи (късметлия съм, ако постигна 1800 за ден в шестото си десетилетие). Всичко, което знаех, е, че имах избор: или да направя бащата на малкия Джаки безцеремонен лош човек (което мога да направя и насън), или да опитам нещо малко по-трудно и сложно: с една дума – реалността.

            Ако бях по-зле осигурен финансово, може би щях да избера опция номер едно. Но първите ми две книги, Кари и Сейлъмс Лот, бяха успешни и ние семейство Кинг се справяхме добре в това отношение. И не исках да се съглася с по-малко, когато усетих, че мога да покача значително емоционалната миза на книгата с превръщането на Джак Торънс в истински човек, вместо просто в плашилото на Панорамата.

            Резултатът не бе перфектен и има усещане за самонадеяност в част от прозата на Сиянието, което ми направи лошо впечатление в следващите години, ала аз все още страшно много харесвам книгата и оценявам важността на избора, пред който ме изправи: между безопасната нереалност на къщата на ужасите от увеселителния парк и много по-опасните истини, които се крият между редовете на по-успешните работи от фентъзи жанра. Тази истина е, че чудовищата са истински, а също и духовете. Те живеят в нас и понякога побеждават.     

            Че нашите добри ангели понякога – често! – побеждават, вместо тях, напук на всички шансове, е друга истина на Сиянието. И благодаря на Господа, така е.


Ню Йорк Сити
8 февруари 2001 г.
           

            * Flatirons – скални образувания край Болдър, Колорадо, където е написано Сиянието