четвъртък, 30 юли 2015 г.

С век закъснение: "Война на световете", Хърбърт Уелс

"...отвъд безкрая на пространството умове, пред които нашите приличат на ума на заобикалящите ни животни, необятни, студени и враждебни разсъдъци оглеждаха нашата Земя със завистливи очи и бавно, но сигурно крояха планове против нас. И в зората на двадесетия век настъпи великото крушение на илюзиите."

Няма как да не спомена плюшената сова, която ме гледа втренчено, докато пиша ревюподобието си с има-няма век закъснение (тя има доста обезпокоителен поглед). Но да игнорираме совата за момент, "Война на световете" ни връща към корените на научната фантастика и разказва за марсианците и тяхната инвазия, отдавна превърнали се в част от съвременната попкултура. 

Изстреляни от огромни топове, марсианските нашественици прекосяват космоса и се забиват насред Великобритания, образувайки при сблъсъка огромни кратери. Скоро оттам изпълзяват чудновати машинарии, които започват да сеят смърт със своите топлинни лъчи и отровни газове. 

неделя, 26 юли 2015 г.

"Моята прекрасна книжарничка", Петра Хартлиб

"...ние подадохме оферта за някаква книжарница в град, в който не живеем, с пари, които нямахме. И я получихме. Ами сега? Сега трябва да продължим напред."

Моята специалност са странните и брутални книги, които никой не ще да купува. Тежка е съдбата на книжаря, който не може да предложи собствения си опит на хората, дошли при него за съвет. Но дори и за мен понякога се намират някои кротки и приятни книги, които да привлекат вниманието ми и дори да ми харесат.  А още по-добре ако това е книга за някоя книжарница, в каквато прекарвам по-голямата част от времето си.

Тази година излязоха не е една и две книги за книжарници и то все прилични заглавия – Книжарничката от острова, “Влюбените в книгите никога не спят сами”, “Париж винаги си заслужава” и може би други, за които в момента не се сещам. А сега до нас достигна и още една – Моята прекрасна книжарничка, която обаче стои малко встрани от тълпата и предлага нещо малко по-различно.

четвъртък, 16 юли 2015 г.

"Diary", Чък Паланюк

"You fucker. Can you feel this?"

"Diary" е гневът на една жена, останала без съпруг, без мечти и без бъдеще. Това е дневникът на Мисти Уилмът, чийто съпруг лежи в кома, след неуспешен опит за самоубийство. Той е воден с надеждата (или с липсата на такава), че някой ден той ще се събуди. Че този жалък, съсухрен фетус, някой ден ще се надигне от леглото и отново ще се превърне в човека, който е обичала.

Животът на Мисти Уилмът е дегредирал до безнадеждно сиво съществуване. Както в детството си, тя е принудена да живее в бедност и, което е по-лошо, да лиши и детето си от добро бъдеще. Островът, който някога е изглеждал за нея като кътче от рая, е в упадък и жителите му са принудени да приемат хиляди туристи, за да преживяват. Мечтата й да стане художник е мъртва. Мечтата й за красив и уреден живот - мъртва. Бъдещето й - съсипано (и мъртво, мъртво, мъртво).

Останалите жители на острова обаче не са забравили за нея. Майката на съпруга й, докторът й, собствената й дъщеря, всички те я подтикват, разпитват, притискат безжалостно. Рисувай. Рисувай. Рисувай... А алкохолът е единственият й приятел, когато други няма.

"Inspiration needs disease, injury, madness."
/"Вдъхновението изисква болест, травма, лудост."/

петък, 3 юли 2015 г.

"Създания от светлина и мрак", Роджър Зелазни

"Има звезди, много звезди, разхвърляни звезди и тъмнина навсякъде между тях. Те трептят, събират се и се разбягват, летят, втурват се към него и го отминават. Цветовете им искрят и са чисти като ангелски очи, а те минават близо и далече в безкрайността, през която му се струва, че сам се движи. Липсва всякакво усещане за реално време или реално движение, а само за смяна на полето. Огромната синя грамада на някакво слънце сякаш се извисява за миг край него, след което отново идва черното, изпълващо всичко наоколо, и само в далечината отминават малки светлини."

Страница след страница все повече се убеждавах в едно... “Създания от светлина и мрак” ще да е плод на психеделично умопомрачение. Зелазни е създал един научнофантастичен мит, който изкривява времето и пространството, за да ни захвърли в бездни, невъобразими и за най-богатото въображение.

“Създания от светлина и мрак” ни изпраща насред едно неясно бъдеще, в което шест разумни раси съжителстват на планети из цялата вселена. Всяка планета е свой отделен свят, но на всички от тях намираме свръхнапреднали технологии, смесени неотделимо с магия и мистика. В научнофантастичната вселена на Зелазни обаче има една особеност: боговете са живи и крачат сред хората.

В центъра на действието са древни богове, взаимствани от далечното ни минало и най-вече от Древен Египет. В началото на романа сме приети в Дома на мъртвите, където господар е Анубис. Той управлява Средните светове, обитавани от простосмъртните, заедно с Озирис, господар на Дома на живота. Двамата имат един общ враг – Принца Който Беше Хиляди. Той е една вечнопристъстваща опастност, която трябва да бъде премахната, защото застрашава властта им. Анубис и Озирис опитват да го убият, но не като съюзници, а като конкуренти. И това, което следва, сломява цели светове... (А отвъд в космическия мраз е ужасяващата сянка на Нещото Което Вие в Нощта.)