"Беше една от онези пленителни руски вечери, когато ти се струва, че всички страшни страници от историята на отечеството вече са прелистени и ни очакват само светли, безоблачни и радостни дни. Именно в такива мигове хората зачеват деца, защото са убедени, че ги очаква слънчево щастие.
Само че, кой знае защо, тези деца се раждат през февруари..."
Виктор Пелевин не се побира в никакви рамки. Неговата вярност към самия себе си и разпознаваемия му почерк го превръщат в култов автор за мнозина. Някак винаги успява да направи нещата по свой си начин, по руски, но с размах и със стил, който шепне I don't give a fuck, което няма как да не ми хареса.
Само че, кой знае защо, тези деца се раждат през февруари..."
Виктор Пелевин не се побира в никакви рамки. Неговата вярност към самия себе си и разпознаваемия му почерк го превръщат в култов автор за мнозина. Някак винаги успява да направи нещата по свой си начин, по руски, но с размах и със стил, който шепне I don't give a fuck, което няма как да не ми хареса.