петък, 5 февруари 2016 г.

Светът е доста странно място в "Non-Fiction" на Чък Паланюк

Хората постоянно питат писателите откъде вземат идеите си. Е, "Non-Fiction" e добър отговор на този вече доста захабен въпрос. В книгата са събрани различни ексцентрични парчета реалност, немалка част от които са намерили място в прозата на Чък Паланюк, като например различни публични сексуални необузданости, строители на каменни замъци или пък приятелката на автора, която си прави домашен сапун.

"Най-големият ти страх, когато пишеш проза, е страхът, че ще пропилееш живота си зад клавиатурата. Идаята, че умирайки, ще осъзнаеш, че си живял само на хартия. Единствените ти приключения са били измислени и, докато света се е сражавал и целувал, ти си седял в някаква тъмна стая, мастурбиращ и правещ пари." (My Life as a Dog)

Немалка част от историите не са особено вълнуващи, да си го кажа направо. Не можеш да кажеш безкрайно много интересни неща за сексуалните приключения в някой бар или пък за обиколката си в кучешки костюм из Портланд, историите просто натежават към края и омръзват. Все пак имат своите добри моменти и на места могат да бъдат разпознати неща, намерили място в останалите книги на Паланюк. "Портретите" на известни личности са може би най-слабата част на книгата, отчасти защото те не са добре познати в България, отчасти и защото са вече на над десетилетие и дори срещата с Мерилин Менсън не успя да ме заинтригува кой знае колко, защото съобщава вече всеизвестни неща.

Now about the good parts - книгата има изключително интересни автобиографични есета, спомени или както искате ги наречете. "Not Chasing Amy" е едно от най-смислените неща в сборника. Статията е посветена на Ейми Хемпъл, минималистка и една от любимите писателки на Чък Паланюк, както и на времето, което е прекарал в курса по творческо писане на Том Спанбауер, също минималист. В нея има обяснения на някои от похватите, които намират място в книгите му, "burned tongue", "horse", "recording angel" и други, за които ще е интересно да попиша някой път.

Като цяло обаче автобиографичните части в края са страшно интересни. Сред тях има спомени за времето прекарано като личен асистент на смъртноболни хора, за промяната в живота му, донесена от излизането на филма по "Боен клуб", както и за бруталното убийство на баща му. Всичко поднесено с типичния за Паланюк ироничен и хаплив стил. Може би ще преведа най-интересните части и ще ги постна тук, кой знае. До тогава едно добро място за нови дози Чък Паланюк е литературният реактор, където има полезни негови есета върху занаята на писането: https://litreactor.com/team/chuck-palahniuk.

And that's pretty much all about it, folks, сборник с няколко много ценни статии и немалко пълнеж.

"Първите съзнателни спомени на баща ми са как се крие под леглото, чувайки как неговия баща го вика и виждайки неговите тежки ботуши да преминават край него, с димящото дуло на пушката, висящо близо до пода. Докато се криел, неговия баща накрая се застрелял." (The Lady)

"В нощта, когато баща ми бе убит, на хиляди мили, майка ми имала сън. Тя каза, че баща ми почукал на вратата и я молил да го скрие. В съня й, той бил прострелян отстрани - по-късно, съдебният лекар ще потвърди това - и се опитвал да избяга от въоръжен мъж. Вместо да го скрие, майка ми му казала, че е той донесъл само срам и болка на децата си и затръшнала вратата в лицето му." (The Lady)


Общо взето:
има-няколко-много-добри-места/10

Към "Пътеводител в света на Чък Паланюк".

Няма коментари:

Публикуване на коментар