сряда, 30 март 2016 г.

"История на четенето", Алберто Мангел

"История на четенето" е приятно въведение в историята на книгата и на нашето възприятие за нея. Без да задълбава или теоретизира излишно, Алберто Мангел разглежда проблематиката като привежда страшно много реални примери на своя страна, интересни истории, които ще се харесат на всеки запален читател. Всяка глава разглежда различен аспект от историята на четенето (и на книгата), като не се притеснява в рамките на няколко страници да прескача от античността към ренесанса, към просвещението, към викторианската епоха или някое друго книжно време. Има глави посветени на образованието, на мълчавото и гласното четене, на очилата, на производството на книги и на какво ли още не. За щастие, в края има и показалец, защото в противен случай ориентирането в леко хаотичната организация би било доста трудно.

Книгата е добър избор за всеки влюбен в четенето. И вместо да пиша повече глупотевини, ето и някои от по-любопитните откъси, които съм си подчертал:


Проклятие, записано в библиотеката на манастира "Свети Петър" в Барселона:
"Оногова, който открадне, или вземе и не върне книга на притежателя й, ръката да се обърне на змия и да го ухапе. Да се вдърви дано и всичките му членове да изсъхнат. Да се гърчи в мъки и да моли за милост, и да няма край на страданието му, докато стане на прах и пепел. Да го проядат книжни червеи в знак на Червея, що не умира. И когато накрая настане Денят на Страшния съд, да го погълнат навеки Адските пламъци."


"А като четеше - разказва Августин [за свети Амброзий], - очите му вървяха по страниците, а сърцето му вкусваше смисъла, а гласът и езикът му мълчаха. Често, когато го навестявахме... ние го виждахме да чете винаги тихо и безмълвно..." За древността е характерно четенето на глас. На Запад четенето наум става обичайно едва през X век.


"През X век, за да не се разделя с колекцията си от 117 000 тома, по време на пътуване великият везир на Персия Абдул Касим Исмаил ги взема със себе си, като ги натоварва на керван от четиристотин камили, подредени по азбучен ред."


С Миланския едикт император Константин официално слага край на преследването на християни. Какво следва?
"През 361 г. самият епископ [на Александрия] оглавява погрома над храма на персийския бог Митра...; през 391 г. патриарх Теофил разграбва храма на Дионис... и подтиква тълпа християни да разрушат статуята на египетския бог Серапис; през 415 г. патриарх Кирил нарежда на тълпа християни да нахлуят в дома на Ипатия, езически философ и математик, да я изхвърлят на улицата, да я разкъсат на парчета и да изгорят останките й на публична клада."


"Александър Велики, който в популярните представи е поставен на една и съща проскост с Омировите герои,  винаги носи със себе си екземпляр от "Илиада."


Адолф Хитлер за Карл Май:
"Четях го на свещ или лунна светлина с помощта на огромна лупа."


На робите в САЩ е забранено четенето, под заплаха от жестоки наказания. За това си спомня доктор Даниъл Доуди:
"Когато ни хванеха за пръв път в упражнение по четене или писане, ни биеха с камшик от говежда кожа; при втори път - с камшик от девет върви, а третия път отрязваха последната фаланга на показалеца." В целия Юг собствениците на плантации най-често бесят всеки роб, опитал се да учи други роби да четат."


От писмата на Кафка: "Въпреки всичко - пише той през 1904 г. до приятеля си Оскар Полак - мисля, че трябва да четем само книги, които ни хапят и жилят. Ако книгата, която четем, не ни разтърсва като удар по главата, защо изобщо трябва да си правим труда да я четем? За да ни направи щастливи, както ти казваш? Мили Боже, ние можем да бъдем щастливи и без каквито и да било книги; пък и сами можем да пишем книги, което да ни правят щастливи. Вие имаме нужда от такива, които се стоварват върху ни като най-мъчително нещастие, като смъртта на някого, когото сме обичали повече от себе си, които ни карат да се чувстваме така, сякаш сме пропъдени в гората, далеч от всяко човешко присъствие, подобно на самоубийство. Книгата трябва да бъде брадва, която да разцепи леда вътре в нас. Така мисля аз."


Ричард де Бъри, епископ на Дърхам, XII век: "В книгите откривам мъртвите, сякаш са живи; в книгите предвиждам бъдещи събития; в книгите са начертани изходите на множество битки и войни; от книгите произлизат законите на мира. Всички неща са покварени и времето ги разрушава; Сатурн не престава да разкъсва децата, които поражда: всичката слава на света ще потъне в забрава, ако Бог не беше дал на смъртните лека на книгите."




Заглавие: "История на четенето"
Автор: Алберто Мангел
Превод: Магдалена Куцарова-Леви
Издателство: Прозорец
Година: 2004



Няма коментари:

Публикуване на коментар