вторник, 12 април 2016 г.

"Левиатан се пробужда", Джеймс С. А. Кори (Експанзията #1)

Станцията жужеше като кошер,
астероидът под краката му вибрираше
от безкрайните, скачващи скоби и реакторни ядра,
тръби, рециклатори и пневматични системи.

Стремежът към власт е неотменим човешки инстинкт още откакто първият човек е открил, че може да удари съседа си по главата си с крива тояга и да му вземе малкото, което притежава. Далеч в бъдещето човечеството е овладяло Слънчевата система, Земята се е превърнала в привилегирован колониален център, Марс - в технологичено развита нация, а Астероидният пояс (между Марс и Юпитер) в индустриален заден двор, с който никой не иска да се съобразява. И въпреки постигнатите невероятни успехи, отново стремежът към власт е на път да пропука крехкия баланс, който крепи човешкия свят.

Всичко започва с намирането на един изоставен кораб. Джим Холдън, старши офицер на леден влекач, и екипът му се натъкват на изоставения космически кораб Скопули. Той обаче се оказва само примамка, след която като домино се задвижват събития, заплашващи да хвърлят човечеството в най-голямата война в историята му. Междувременно на астероида Церера детектив Джозеф Милър, корумпирано ченге със свои собствени морални разбирания, се заема със случая на Джули Мао, издирвана от нейните родители. Оказва се, че зад този случай стои нещо много по-голямо, ужасяваща конспирация, която въвлича всички герои във водовъртежа си.

Левиатан се пробужда притежава интересни герои, убедителен свят и нелоша конспирация, която да го задвижва, тъй че определено бих го сложил в графата добра научна фантастика. Макар да й липсва дълбочина, книгата е пълна с напрегнати ситуации и успява да се придържа към добрите традиции на жанра: започва с трясък и със загадка, зад която се оказва, че стои много повече, и всичко това в добре изграден свят, бъкащ от фракции, които само чакат възможност да се избият.

Сериалът Експанзията се придържа много близо до книгите, като първият сезон не обхваща цялата първа книга. Поредността на някои събития е малко променена, но това само ги прави по-добре логически обосновани. Добавените герои на Земята пък предоставят още една гледна точка към назряващия конфликт, която за мен беше доста нужна и на самата книга, но за съжаление, липсва в нея. 

Детектив Милър и в сериала, и в книгата бързо стана любимия ми герой, въпреки отвратителната си шапка. Образът на корумпираното ченге е вече доста изтъркан, но Милър успява да избяга от клишето и се оказва доста интересен герой със своето неистово влечение към един дух (защото Джуди Мао за него не е нищо повече от фантазия). Склонността му да стреля по хората, да ги изхвърля в космоса и да се забърква в най-ужасни неща е само бонус към личността му.

Надявах се Холдън да е различен в книгата, но за съжаление, се оказа още по-голямо леке. Вярно е, че така или иначе, мазалото щеше да се случи, но склонността му да не мисли реалистично за последствията е удивителна. Екипът му е далеч по-интересен. За жалост, Еймъс от сериала е далеч по-добър герой, по-сложен в отношението си към Наоми, пък и с по-голяма склонност към насилие, което е винаги забавно. Еймъс от книгата, механик със шкембе и малко морални задръжки, някак бледнее пред филмовта си версия. От друга страна Алекс и това си няма. Като герой е окей, но му липсва индивидуалност.

Като заключение Левиатан се пробужда наистина ми хареса и много се забавлявах с нея, макар и да очаквах малко повече. Светът, героите, политическите интриги, конспирациите, всичко е добре оплетено в сложен възел със страшно много потенциал, така че със сигурност ще стигна и до станалите книги от поредицата (пък и гледайте само как са озаглавени: “Левиатан се пробужда, Войната на Калибан, Вратата на Абадон, Сибола гори, а скоро и Пепелта на Вавилон все много готини имена).

Общо взето:
6,5/10


Няма коментари:

Публикуване на коментар