петък, 15 април 2016 г.

"Немски сказания", Братя Грим

"Deutsche Sagen" на Братя Грим излиза в два тома, отпечатани през 1816 и 1819 г. Свикнали сме да свързваме двамата братя с техните приказки и то в един доста олекотен вариант. Оригиналните приказки, както и легендите (издадени у нас от изд. Алтера) обаче са далеч по-сурови и в тях можем да намерим една неподправена средновековна бруталност, често лишена от всякаква поука. Например в истинския финал на "Синята брада" главната героиня увисва на кука за месо, а злодеят просто захлопва вратата на тайната си стаичка, взел поредната си жертва. У нас са издадени единствено сказанията, но те са не по-малко интересни. Част от тях са исторически (за крале, племена, преселения), а други са посветени на магически същества (върколаци, джуджета) или пък на места, свързвани с необичайни събития (мостове, реки).

Изданието е придружено от предговор на самите Братя Грим. Та в него те пишат: "Приказката е поетична, сказанието е исторично; първата е укрепена в самата себе си, във вродения си цвят и завършеност; сказанието е обагрено в по-малко цветове, ала има тази особеност, че се държи за нещо познато и осъзнато, за някое място или за историческо известно име."


ДЯВОЛСКАТА ПОДКОВА

В Шварцщайн, на половин миля от Растенбург в Прусия в църквата висят две големи подкови, за които се разказва следното: Там имало гостилничарка, която мамела хората с бирата и една нощ биля яхната от дявола пред ковачницата. Той поривисто събудил ковача и му извикал: Майсторе, подкови ми коня! Ковачът се случил родственик на гостилничарката, та когато я доближил, тя скришом му подшушнала: “Куме, не бързайте! Ковачът, който я виждал като кон, силно се изплашил, дочувайки глас, който му се сторил познат, и се разтресъл от страх. Това забавило подковаванетои петелът изкукуригал. Дяволът трябвало да изчезне оттам, но гостилничарката боледувала дълго след това. Ако дяволът трябва да подкове всички гостилничари, които мамят при точенето на бирата, желязото би поскъпнало много.


ДЯВОЛСКАТА ШАПКА

Недалеч от Алтенбург край село Еренберг лежи мотъщ камък, толкова голям и тежък, че сто коня не могат да го изтеглят. Преди години дяволът си играел с него, поставяйки го върху главата си, разхождал се насам-натам и го носел като шапка. Веднъж в горделивостта и високомерието си той се провикнал: “Кой може като мен да носи този камък? Дори онзи който го е направил, не може и затова го е оставил да лежи там, където е! Тогава се явил Господ Иисус, взел камъка, поставил го върху малкия си пръст и го отнесъл. Посларем и унизен, дяволът си отишъл и никога повече не бил видян на това място. И до ден днешен върху камъка могат да бъдат видени отпечатъците от главата на дявола и от Господния пръст.

ВЪРКОЛАЦИТЕ ИЗЛИЗАТ

В Ливандия има такова сказание: Като отмине Рождество Христово, момче, куцо с единия крак, обикаля наоколо, събира всички отдадени на злия, които са немалко на брой, и им казва да го последват. Ако някои от тях се колебаят и маят, се появява едър и висок мъж, който ги удря с камшик, изплетен от желязна тел и синджирчета, и ги подкарва насила. Той шиба людете толкова жестоко, че дълго след това върху телата им могат да бъдат видени белези и синини, които им причиняват много страдания.
Като тръгнат след него, изглежда, че губят предишния си облик и се превръщат във вълци. Събират се няколко хиляди; а водачът им с железния камшик върви напред. Когато бъдат изведени в полето, те нападат жестоко добитъка и разкъсват всичко, до което се докопат, нанасяйки огромни щети. Все пак не им е позволено да нараняват човеци. Стигнат ли до водна площ, водачът им удря с тоягата или камшика си по водата и тя се разделя, така че те успяват да минат на сухо. След дванадесет дена снемат вълчия си облик и отново стават хора.





Заглавие: "Немски сказания" т.1 и 2
Автор: Братя Грим
Превод: Цочо Бояджев
Художник: Капка Кънева
Издателство: Алтера
Година: 2010 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар