сряда, 20 април 2016 г.

"Няма закога", Андрей Велков

"А човек се надява, че в един момент простотията спира. Не е така, тя никога няма край."

Андрей Велков е литературен хулиган, тъй че не се изненадвайте при вида на бастун с електрошок, размахван от пенсионер, облечен в скъп костюм. "Няма закога" е хулиганска, посткомунистическа, смешна, но и гневна приказка за трима юнаци на почтена възраст и тяхното пътуване из страната на неограничените възможности. Жалко само че си я дочетох чак сега.

"Няма закога" започва с един софийски старец, който е успял да съхрани своето достойнство, въпреки мизерията, в която живее (като един средностатистически български пенсионер). Всичко се променя, когато Стефан, прехвърлил вече осемдесетте, печели една бала пари от тотото. Той решава да намери старите си приятели и заедно да се впуснат в едно последно приключение. Няма закога да се мотаят. С него са Теодор, някога известен борец, доизживяващ дните си, мачкан от огромната си жена, и Александър, живеещ самотно в своето село, където се е превърнал в последна преграда пред мародерите. Парите ги освобождават от старческите им окови и тримата се отдават на живота както никога досега. Един източноевропейски купон обаче не е завършен преди да ни срещне с мутри (със звучни имена като Ягодата и Буцата), с проститутки (пък били те и четящи), с дупки по пътищата и западащи провинциални села и градчета. И някъде там миналото чака да бъде разровено и старите рани отново да прокървят.

"Няма закога" е забавна книга. Забавна, докато не реши да те стисне за врата и да навре лицето ти в някоя нелицеприятна родна картинка. Хубаво да те оваля в прахта, преди да се завърне към шегите и сатирата. Книгата не е перфектна, разбира се, но има свой неподражаем дух, който е трудно да бъде разклатен. Историята задържа вниманието, езикът е свободен и прям, но най-голямото й достойнство е финалът. Той е малкият щрих, който осмисля всичко останало. Обожавам книгите да завършват ударно, с няколко кратки изречения, които преобръщат значението на всичко прочетено, като неочакван шамар, който те кара да се спреш от изненада. Наистина отлично изпълнение, което издига "Няма закога" на съвсем друго ниво.

За книгата е писано къде ли не, тъй че няма да се простирам излишно. Още можете да прочетете в Книголандия, LoveBigBooks, Книжен Петърvibes.bg и т.н.

Общо взето:
бухалка/10

"Каквото било - било. Няма за кога да съжаляваме. Давай да живеем." 





Няма коментари:

Публикуване на коментар