четвъртък, 19 май 2016 г.

"Аз още броя дните", Георги Бърдаров

"Аз още броя дните" разказва тежка, тежка история. Абе, четеш и ревеш, но не спираш, искаш да стигнеш до края, искаш да видиш спасение от целия ужас на войната, някаква надежда, че хората не са загубили всичко добро у себе си. Но в ада надежда е трудно да бъде открита. За броени дни войната разкъсва трудно граденото мирно съжителство на култури и религии, смъква топлото одеало на цивилизацията и ни връща във времена, където единственият разбираем език е езикът на силата. Брутално, грозно и съвсем близо до нас само преди две десетилетия. 

"Никога не съм усещал по-голяма пустота. Сякаш от тия очи вееше леден вятър..."

Георги Бърдаров разказва за обсадата на Сараево по времето на войната в Босна, обсада продължила 1335 дни и погубила хиляди животи. Прави го по балкански емоционално, без да спестява гадостите на войната. Реалният живот под обсада е показан през очите на участниците в нея - насилниците, жертвите, хората, хванати в капана на една сякаш безкрайна лудост, а спойката между техните истории, нещото, което прави от книгата едно единно цяло са двама млади влюбени - Давор и Айда, християнин и мюсюлманка, които се обичат, сякаш напук на хаоса около тях. 

По емоционалния й заряд, мога да сравня книгата с "Лудият от площад Свобода" на Хасан Бласим. "Аз още броя дните" обаче е много по-близка до нас. Книгата удря наистина силно по най-болезнените балкански рани, по неумиращата омраза и братско взаимоунищожение, към което е толкова склонен нашия регион. Сред дим на цигари и с люта ракия в главите се изговарят думи, които тежат, ужасно тежат и носят невероятна погнуса от войната и от насилието, на което е способен човекът.

"Аз още броя дните" е книга, която ще се помни дълго.

"Преди няколко часа ти ме попита за омразата. Питал съм се и аз хиляди пъти. И нямам отговор. Не знам какво я отключи. Какво ни накара да се колим като изроди, да се насилваме така брутално. На балканите омразата е повече от всичко. Тук всеки мрази всеки. Вие мразите турците, ние бошняците и хърватите, македонците май мразят всички, гърците не понасят албанците, албанците и хърватите ненавиждат сърбите. И това е един омагьосан кръг. Насилие, лайна, болка. И така ще е вовеки веков. Омразата ще се предава от бащи на синове и от синове на техните синове. А някой ще печели от нея. Толкова е просто."

Още за книгата в azcheta.com.

Няма коментари:

Публикуване на коментар