петък, 13 май 2016 г.

"Метро 2035", Дмитрий Глуховски

"По желязото на каската потропваше дъжд; потропваше звънко сякаш в самата глава на Артьом. Гумените ботуши затъваха в калта, ръждиви ручеи се спускаха някъде отгоре и се оттичаха някъде надолу, на небето се бяха струпали облаци - никаква пролука - и наоколо се издигаха пусти сгради, всичките измършавели с времето. В този град нямаше жива душа. Вече от двайсет и пет години нямаше жива душа."

Не е тайна, че съм огромен фен на метровселената. Обожавам описанията на грубия тунелен живот, на греховете, заблудите и крайните идологии, преследващи човечеството и след като е погребано живо под руините на Москва, на делата на героите, тласкани от смелост или лудост към повърхността, където лежат останките на стария свят. Всичко, което познаваме в живота си, всичката ни смелост и твърдост, но и страховете ни, сляпа ни гордост и глупост са събрани в малкия свят на московския метрополитен и в лепкавия му мрак са станали още по-ярки и хапещи. Глуховски е успял да създаде жизнена апокалиптична вселена, в която има място за много и все невероятни истории и не е случайно, че делото му е продължено от десетки други автори.

Събитията в "Метро 2035" са продължение на тези от компютърната игра "Metro: Last Light", която (освен че е страхотна) е жизнена част от метровселената. Отново се появяват героите от предните две книги, като някои от тях играят централна роля в сюжета. Въпреки това новото Метро може да се чете като самостоятелен роман, защото всички важни събития от миналото са добре обяснени. Главен герой отново е сталкерът Артьом, спасител на метрото от опастността на черните и герой от битката за бункер Д6. Той се е завърнал на родната си станция ВДНХ, но след всичко преживяно за него е невъзможно да води примирен живот, простиращ се не по-далеч от гъбените полета и клетките на свинете. Артьом е сталкер и в спомените му винаги ще бъде откритото безкрайно небе на повърхността, несравнимо с мрачните бетонни убежища, из които пълзят хората. Подтикван от непоносимостта си към тунелния живот и от угризенията си за унищожаването на черните, той всеки ден излиза на повърхността, където в един от изоставените небостъргачи разпъва радиостанцията си и търси радиосигнал от други оцелели. Отговор няма. А за хората в собствената му станция довчерашния военен герой постепенно започва да изглежда като опасен луд. От безизходицата му го изважда старец на име Омир, носещ вестта за човек, прихванал сигнал от повърхността. И оттук започва ново опасно пътуване из метровселената...

Историята като цяло ми хареса, НО не се придържа добре към "Метро 2033", където черните са в центъра на събитията и имат потенциала да променят съдбата на цялото човечество. Тук те вече нямат никаква роля. Поради това ми се струва, че "Метро 2035" е... само един от възможните финали на историята на Артьом. Миналите събития са доста смалени по значение от някои нови разкрития, но пък историята в третата част е достатъчно солидна и интересна, за да оправдае това. Още повече че метровселената е достатъчно голяма с купищата книги от различни автори, компютърни и настолни игри и какво ли още не, че да може да понесе някои отклонения от първоначалната си посока.

Дмитрий Глуховски е страшно добър в измислянето на интересни детайли из световете на книгите си, но стилът му на писане си е все така недодялан, с обичайните за него засечки като прекалена разкъсаност на речта, рекордни количества многоточия, дълги трудноразбираеми диалози и т.н., за които би получил поне сто удара с пръчка през пръстите при някой по-строг редактор. В книгата има и няколко шокиращи обрата, с които е успял да предозира почти до степен на несериозност. Въобще, както и при "Бъдеще", Глуховски не знае кога да спре и да намали темпото. 

Но стига толкова за негативите, положението далеч не е толкова отчайващо, щетите са ограничени и не успяват да развалят цялостното усещане. Дмитрий Глуховски има навика да оплесква нещата тук и там, но пък винаги успява страхотно да закове атмосферата. "Метро 2035" е груба, мрачна и невероятно зарибяваща, точно каквато трябва да бъде една книга от метровселената. Отново сталкерски ботуши газят из руините на повърхността, нацисти и комунисти се избиват безмилостно, станции потъват в мрак, докато други живеят охолно. Книгата ни връща към добре познати любими места и продължава изследването на постапокалиптичния подземен свят по достоен начин. Освен това този път Глуховски е още по-остър политически, като паралелите с руската политическа реалност са неизбежни. 

Изводът е, че въпреки негативите, "Метро 2035" ми хареса страшно много. Разпали отново фенската ми мания по метровселената и до края не можах да се откъсна от нея. Сред морето от западни тийн антиутопии, московския апокалипсис се откроява ярко, като още по-радващо се, че героите, действията им, пък и самия стил на Глуховски, са доловимо руски, без да опитват да имитират последните трендове, долитащи от бестселър класациите. Въобще "Метро 2035" си има всичко и... искам още!

"Тунелите бяха тъмни, страшни, от тях струяха ручеи подпочвени води, които във всеки момент можеха да разкъсат чугунените люспи на тюбингите и да погълнат цели линии. От ручейчетата се надигаха изпарения и студената мъгла не позволяваше на светлините на фенерите да проникнат надалеч. Тунелите  не бяха създадени за човека, това беше сигурно, а човекът не беше създаден за тунелите."




Няма коментари:

Публикуване на коментар