четвъртък, 28 юли 2016 г.

"Черните флагове. Възходът на ИДИЛ", Джоби Уорик

Директорът продължава да описва особеностите на новопристигналите, от странните им дрехи – повечето настояват да носят туники в афгански стил над затворнически униформи, защото тесните панталони са прекалено неморални – до способността им да обръщат “в правата вяра” и най-закоравели затворници, дори и служители на затвора. В “Суака” толкова много охранители са попаднали под тяхното обаяние, че началниците са принудени да ограничат дежурствата до деветдесет минути във всеки сектор, където биха могли да се натъкнат на тези фанатици.

Старателно монтирано видео показва как мъже, облечени в черно и с черни маски на лицата си, стрелят в гърбовете на пленници. Друго видео, на фона на религиозна песен, показва как изгарят жив пленен йордански пилот. Това са фанатиците, нарекли себе си Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), чиято жестокост и бруталност кара дори крайни ислямисти като Ал Кайда да се дистанцират от тях. “Черните флагове” е книга за ИДИЛ, за тяхното въздигане от руините на войната и за техния създател – Абу Мусаб аз Заркауи.

“Черните флагове” е плод на дълго проучване и на голямо количество документи, интервюта и лични срещи с преки участници в описаните събития. Джоби Уорик е успял да съгради наистина подробно и задълбочено изложение върху ранната история на ИДИЛ, което през тази година му носи и заслужена награда “Пулицър”. 

В центъра на книгата е Абу Мусаб аз Заркауи (роден като Ахмед Фадил ал Халайле),
дребен престъпник, роден през 1966 г., обърнал се към религията под влияние на крайни проповедници от родния си град Зарка в Йордания. Той е познат на йорданското разузнаване още от края на 80-те, когато заминава за Афганистан, където руската инвазия е в края си и страната затъва в калта на гражданската война. Той се изгражда като лидер и идеолог през 90-те години, когато лежи в йордански затвор след провален терористичен атентат. Въпреки че не впечатлява с интелигентност или задълбочено познаване на исляма, той има властна натура и умее да се налага като лидер. През този период сериозно влияние върху изграждането му като личност има неговият духовен наставник от затвора Абу Мохамед ал Макдиси. Освободен с общата амнистия през 1999 г., Заркауи веднага се връща към терористичната дейност. Малко по-късно американската инвазия в Афганистан и Ирак предоставя идеална сцена за него и главорезите му. 

“Черните флагове” не се ограничава само до неговата съдба. В Близкия изток тече една непрекъсната гоненица между разузнавателните служби и терористичните организации, в която се преплитат сложни политически интереси и от която зависи съдбата на цели народи. Книгата обръща сериозно внимание на йорданското разузнаване, на действията на висшия офицер от отдела за контратероризъм Абу Хайтам, който е по следите на Заркауи дълги години, както и на йорданския крал Абдула, който се опитва да защити страната си от пламъците на войната. Не е пропусната и ролята на Съединените щати. Войните в Афганистан и Ирак бързо се обръщат срещу тях и се превръщат в развъдник на още по-неконтролируем тероризъм. Джоби Уорик е критичен към действията на американската администрация, като разказва за борбата на ЦРУ и спецчастите срещу терористичните организации, както и за политическите борби у дома, свързани с Близкия изток. 

Пред очите на разузнавателните организации, Заркауи се превръща в най-опасния терорист в света, като наградата за главата му достига 25 милиона долара, колкото е и тази за Осама бин Ладен. През 2001 г. е в Афганистан, а след това премества дейността си в Ирак, където огранизацията му, позната под различни имена през годините, сее хаос и насилие. Атентатите им се отличават с особена бруталност, а много от жестокостите им са записвани на видео и разпространявани в интернет. Известно време групировката носи името Ал Кайда в Ирак, но Заркауи е прекалено властолюбив, за да се подчинява на когото и да било, дори когато бруталността му носи критики от самия Осама бин Ладен. Заркауи не се свени да избива мюсюлмани и се гордее с прякора си “шейхът на главорезите”. Честа мишена на атентатите му са шиитите в Ирак, като една от целите му е да хвърли страната в сектантска гражданска война, в което до голяма степен успява.

На 7 юни 2006 г. Заркауи е убит при американска спецоперация. Това обаче не е краят на организацията му. Натискът върху нея се засилва с постоянни удари срещу клоновете й и без лидерството на Заркауи организацията залинява и отслабва, но не е унищожена. Гражданската война в Сирия обаче дава нови сили на машината за терор. Организацията, вече известна като Ислямска държава в Ирак и Леванта (ad-Dawlah al-Islāmiyah fī 'l-ʿIrāq wa-sh-Shām на арабски, или накратко - ДАЕШ), се възползва от нестабилността на централните правителства, за да си извоюва обширни територии. Сред хаоса се възкачва и нов лидер – професорът по ислямско право Абу Бакр ал Багдади. За разлика от Ал Кайда, сред целите на ИДИЛ е непосредственото възстановяване на ислямския халифат, който да обедини всички мюсюлмани сунити и да ги поведе в свещена война срещу неверниците. През юни 2014 г. Багдади е обявен за халиф. “Черните флагове” проследява развитието на Багдади от обикновен безвластен пуритан до лидер на огромна терористична организация с имперски претенции. Стряскаща е целенасочеността, която се наблюдава у него и останалите ислямистки лидери, целенасоченост, която е особено заразителна в условията на хаос и безперспективност. 

“Черните флагове” е наистина забележително изследване, което използва огромно количество източници, за да постигне максимална автентичност. Джоби Уорик успява да покаже различни перспективи към проблема Ислямска държава, като подходът, който е избрал в изложението, проследявайки в детайли действията на отделни личности, се доближава до структурата на роман, което прави книгата още по-въздействаща и интригуваща. Но не се подлъгвайте по това. “Черните флагове” рисува една наистина кървава и безчовечна реалност, в която са принудени да живеят милиони хора всеки ден. Краят все още е далеч.


Автор Джоби Уорик
Издателство Изток-Запад
Превод Жана Тотева
Коректор Хриска Берова
Комп. обработка Любен Козарев
Корица Румен Хараламбиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар