вторник, 23 февруари 2016 г.

"Полукрал", Джо Абъркромби

Книгите на Джо Абъркромби са мястото, където се връщам, когато имам нужда да се позабавлявам и да си почина с книга в ръка. По някаква причина смесицата от кръв, мечове и несполуки ми действа страшно релаксиращо... кой би се досетил. И ето, че точно за кратката ми отпуска, Абъркромби се завърна у нас с “Полукрал”, книга първа от поредицата “Разбито море” – морално мъглява приказка за възрастни, в която той отново не се свени да подритва жестоко героите си из географията и да им причинява всякакви болезнености. Въобще – гарантиран кеф.

"Когато си в ада, само дявол може да те упъти към изхода."

“Полукрал” разказва за младия Ярви, кралски син, обучаващ се за пастор, длъжност, която в света на "Разбито море" е съчетание от монах, съветник и лечител. Подходящо място за един презрян благородник – защото Ярви е роден със саката ръка, която го прави полумъж в очите на коравите воини, с които е заобиколен. Нещата за него обаче се преобръщат само за една нощ. Баща му и по-големият му брат са убити в засада. Като в сън Ярви се възкачва на трона и застава начело на огромна армия, облечена в стомана, само за да бъде скоро отново захвърлен в калта. Дълги дни на робство, на изпитания от огън и кръв престоят преди законният крал да се върне на трона...

сряда, 17 февруари 2016 г.

Mindblowing Sci-Fi: "Слепоглед", Питър Уотс

Вече писах за Питър Уотс, за неговия сборник "Отвъд разлома" и за мозъчното разтапяне, което предизвиква. Заразата "Слепоглед" се изразява в същите симптоми, но този път придружени със задушаващо свиване на сърдечните органи, причинено от внезапно осъзнатата собствена необразованост и незначителност. Страхотна е! А втория прочит за мен е повече от задължителен, защото не съм сигурен, че разбрах и половината от това, което прочетох. 

“Ти, жесток задник такъв!
Ти, гнусно садистично чудовище!”

"Слепоглед" е твърда научна фантастика за едно недалечно бъдеще, когато човечеството е прегърнало науката, колонизирало е близкия космос и се чуди какво да прави с всичкото свободно време, което автоматизацията е освободила. Науката е постигнала невероятни висоти и начинът, по който Уотс ни въвежда във всичко това, е едно от най-големите достойнства на книгата. Учените са способни да подобрят по немислими начини несъвършения човек, да премахнат половината му мозък и да го заменят с машина, да съживят няколко личности в ограничената му черепна кутия, да пренесат живота му в изцяло виртуална среда, но сякаш дори и това не е достатъчно. Човекът е непоправимо несъвършена машина и, въпреки научния напредък, бъдещето носи мрачно усещане.

петък, 5 февруари 2016 г.

Светът е доста странно място в "Non-Fiction" на Чък Паланюк

Хората постоянно питат писателите откъде вземат идеите си. Е, "Non-Fiction" e добър отговор на този вече доста захабен въпрос. В книгата са събрани различни ексцентрични парчета реалност, немалка част от които са намерили място в прозата на Чък Паланюк, като например различни публични сексуални необузданости, строители на каменни замъци или пък приятелката на автора, която си прави домашен сапун.

"Най-големият ти страх, когато пишеш проза, е страхът, че ще пропилееш живота си зад клавиатурата. Идаята, че умирайки, ще осъзнаеш, че си живял само на хартия. Единствените ти приключения са били измислени и, докато света се е сражавал и целувал, ти си седял в някаква тъмна стая, мастурбиращ и правещ пари." (My Life as a Dog)