сряда, 30 март 2016 г.

"История на четенето", Алберто Мангел

"История на четенето" е приятно въведение в историята на книгата и на нашето възприятие за нея. Без да задълбава или теоретизира излишно, Алберто Мангел разглежда проблематиката като привежда страшно много реални примери на своя страна, интересни истории, които ще се харесат на всеки запален читател. Всяка глава разглежда различен аспект от историята на четенето (и на книгата), като не се притеснява в рамките на няколко страници да прескача от античността към ренесанса, към просвещението, към викторианската епоха или някое друго книжно време. Има глави посветени на образованието, на мълчавото и гласното четене, на очилата, на производството на книги и на какво ли още не. За щастие, в края има и показалец, защото в противен случай ориентирането в леко хаотичната организация би било доста трудно.

Книгата е добър избор за всеки влюбен в четенето. И вместо да пиша повече глупотевини, ето и някои от по-любопитните откъси, които съм си подчертал:


Проклятие, записано в библиотеката на манастира "Свети Петър" в Барселона:
"Оногова, който открадне, или вземе и не върне книга на притежателя й, ръката да се обърне на змия и да го ухапе. Да се вдърви дано и всичките му членове да изсъхнат. Да се гърчи в мъки и да моли за милост, и да няма край на страданието му, докато стане на прах и пепел. Да го проядат книжни червеи в знак на Червея, що не умира. И когато накрая настане Денят на Страшния съд, да го погълнат навеки Адските пламъци."

сряда, 23 март 2016 г.

На дъното на окена: "Starfish", Питър Уотс

"She keeps her distance, suddenly knowing the answer. It's only real if it hurts. It's only real if it happens slowly, painfully, each step carved in shouts and threads and thrown punches."
/"Тя стои на разстояние, внезапно осъзнала отговора. Реално е само ако боли. Реално е само ако се случва бавно, болезнено, всяко стъпало издълбано с викове и заплахи и разменени удари."/

Океанските дълбини са безмилостно място, което убива неспособните да се адаптират. Сред вечния мрак обитават същества с кости, станали крехки от постоянно недохранване, с огромни зъби, неспособни да ги спасят от глада. На дъното на океана, в разлома Хуан де Фука, между проскърцващите от смазващото налягане стени на станцията "Биби", е събран внимателно подбран екип рифтъри, които не просто оцеляват. На тях им харесва там. Пристрастени са към смъртоносния натиск на океана и към освобождаващата самота на водната пустиня.

Рифтърите са изпратени на дъното, за да се грижат за съоръжение, експлоатиращо геотермалната енергия на разлома. За да издържат на тежките условия, на всеки един от тях са направени технологични подобрения, позволяващи им да остават под вода на практика безкрайно дълго време. А за да издържат на непосилното психологическото напрежение, в станцията са изпратени хора, вече пречупили се и изживяли някаква тежка травма в живота си. За тях разломът е място на смъртна опасност, но и на освобождение от миналото им Аз.

четвъртък, 10 март 2016 г.

"Монахът", Матю Грегъри Луис

"Не мислете, че тълпата бе събрана от склонност към благочестие или жажда за просвещение. Твърде малко влечаха тези мотиви, а в град като Мадрид, където суеверията царстваха с такава деспотична власт, да дириш искрено боголюбие, би било безплодно."

Един единствен монах се е осмелил да излезе в сивата нощ на пълнолунието. Целият манастир е застинал в суеверен страх, но по-могъща сила движи краката на монаха и го кара да забива тежко токове в меката пръст на манастирския двор. Ръката му трепва от стаено напрежение. Пламъкът на свещта в ръката му се поклаща несигурно и едва успява да освети гладко обръснато лице с остри, твърди черти и очи, които в светлината на деня всички смятаха за божествено смирени. Малкото огънче на свещта се отразява в тези очи, поклаща се отново и загасва, неуспяло да освети унищожителната похот, плъзнала из вътрешностите му като безмилостен всепоглъщащ тумор.

Този монах е абат Амброзио, лишен от грях божи раб, смятан почти за светец, заради благочестивостта си и заради отдадеността си на божието дело. Той е израснал между манастирските стени без да познае истински изкушението на греха, което се оказва и ключът към неговото падение. Всички човешки страсти и слабости вилнеят из страниците на "Монахът" и поставят волята му на непосилно изпитание. Сатанински ритуали, неудържима похот и долни страсти разрушават строгия, понякога античовешки, морал сред който живеят героите на книгата (моралът, сред който живее и Матю Грегъри Луис) и я зареждат с бунтовна енергия, която можем да усетим и днес, две столетия по-късно.