сряда, 20 април 2016 г.

"Няма закога", Андрей Велков

"А човек се надява, че в един момент простотията спира. Не е така, тя никога няма край."

Андрей Велков е литературен хулиган, тъй че не се изненадвайте при вида на бастун с електрошок, размахван от пенсионер, облечен в скъп костюм. "Няма закога" е хулиганска, посткомунистическа, смешна, но и гневна приказка за трима юнаци на почтена възраст и тяхното пътуване из страната на неограничените възможности. Жалко само че си я дочетох чак сега.

"Няма закога" започва с един софийски старец, който е успял да съхрани своето достойнство, въпреки мизерията, в която живее (като един средностатистически български пенсионер). Всичко се променя, когато Стефан, прехвърлил вече осемдесетте, печели една бала пари от тотото. Той решава да намери старите си приятели и заедно да се впуснат в едно последно приключение. Няма закога да се мотаят. С него са Теодор, някога известен борец, доизживяващ дните си, мачкан от огромната си жена, и Александър, живеещ самотно в своето село, където се е превърнал в последна преграда пред мародерите. Парите ги освобождават от старческите им окови и тримата се отдават на живота както никога досега. Един източноевропейски купон обаче не е завършен преди да ни срещне с мутри (със звучни имена като Ягодата и Буцата), с проститутки (пък били те и четящи), с дупки по пътищата и западащи провинциални села и градчета. И някъде там миналото чака да бъде разровено и старите рани отново да прокървят.

петък, 15 април 2016 г.

"Немски сказания", Братя Грим

"Deutsche Sagen" на Братя Грим излиза в два тома, отпечатани през 1816 и 1819 г. Свикнали сме да свързваме двамата братя с техните приказки и то в един доста олекотен вариант. Оригиналните приказки, както и легендите (издадени у нас от изд. Алтера) обаче са далеч по-сурови и в тях можем да намерим една неподправена средновековна бруталност, често лишена от всякаква поука. Например в истинския финал на "Синята брада" главната героиня увисва на кука за месо, а злодеят просто захлопва вратата на тайната си стаичка, взел поредната си жертва. У нас са издадени единствено сказанията, но те са не по-малко интересни. Част от тях са исторически (за крале, племена, преселения), а други са посветени на магически същества (върколаци, джуджета) или пък на места, свързвани с необичайни събития (мостове, реки).

Изданието е придружено от предговор на самите Братя Грим. Та в него те пишат: "Приказката е поетична, сказанието е исторично; първата е укрепена в самата себе си, във вродения си цвят и завършеност; сказанието е обагрено в по-малко цветове, ала има тази особеност, че се държи за нещо познато и осъзнато, за някое място или за историческо известно име."

"Чистилище" /по "Starfish" на Питър Уотс/


ЧИСТИЛИЩЕ
от Марио Йорданов
Трупът се поклащаше, дърпан от невидимите океански течения. Главата му бе смазана, забита в земята от тонове стомана.
В миналото Хенри бе виждал и други мъртъвци, но той вече не бе човека, който бе някога. Разломът промени всеки един от тях и споменът за бялата разкъсана плът на това същество, което доскоро смяташе за свой колега и приятел, не излизаше от мислите му, докато се оттласкваше със всички сили нагоре към повърхността. Океанът около него бе пуст и тъмен, като черно платно върху което подпалените нервони на мозъка му можеха свободно да рисуват облаци черна кръв и малки рибки, забили зъби във врат, чиито жили са неестествено разтеглени до липсващата глава. Вместо нея в края на тялото има стоманена колона, стърчаща от дъното на океана.

вторник, 12 април 2016 г.

"Левиатан се пробужда", Джеймс С. А. Кори (Експанзията #1)

Станцията жужеше като кошер,
астероидът под краката му вибрираше
от безкрайните, скачващи скоби и реакторни ядра,
тръби, рециклатори и пневматични системи.

Стремежът към власт е неотменим човешки инстинкт още откакто първият човек е открил, че може да удари съседа си по главата си с крива тояга и да му вземе малкото, което притежава. Далеч в бъдещето човечеството е овладяло Слънчевата система, Земята се е превърнала в привилегирован колониален център, Марс - в технологичено развита нация, а Астероидният пояс (между Марс и Юпитер) в индустриален заден двор, с който никой не иска да се съобразява. И въпреки постигнатите невероятни успехи, отново стремежът към власт е на път да пропука крехкия баланс, който крепи човешкия свят.

Всичко започва с намирането на един изоставен кораб. Джим Холдън, старши офицер на леден влекач, и екипът му се натъкват на изоставения космически кораб Скопули. Той обаче се оказва само примамка, след която като домино се задвижват събития, заплашващи да хвърлят човечеството в най-голямата война в историята му. Междувременно на астероида Церера детектив Джозеф Милър, корумпирано ченге със свои собствени морални разбирания, се заема със случая на Джули Мао, издирвана от нейните родители. Оказва се, че зад този случай стои нещо много по-голямо, ужасяваща конспирация, която въвлича всички герои във водовъртежа си.