четвъртък, 19 май 2016 г.

"Аз още броя дните", Георги Бърдаров

"Аз още броя дните" разказва тежка, тежка история. Абе, четеш и ревеш, но не спираш, искаш да стигнеш до края, искаш да видиш спасение от целия ужас на войната, някаква надежда, че хората не са загубили всичко добро у себе си. Но в ада надежда е трудно да бъде открита. За броени дни войната разкъсва трудно граденото мирно съжителство на култури и религии, смъква топлото одеало на цивилизацията и ни връща във времена, където единственият разбираем език е езикът на силата. Брутално, грозно и съвсем близо до нас само преди две десетилетия. 

"Никога не съм усещал по-голяма пустота. Сякаш от тия очи вееше леден вятър..."

Георги Бърдаров разказва за обсадата на Сараево по времето на войната в Босна, обсада продължила 1335 дни и погубила хиляди животи. Прави го по балкански емоционално, без да спестява гадостите на войната. Реалният живот под обсада е показан през очите на участниците в нея - насилниците, жертвите, хората, хванати в капана на една сякаш безкрайна лудост, а спойката между техните истории, нещото, което прави от книгата едно единно цяло са двама млади влюбени - Давор и Айда, християнин и мюсюлманка, които се обичат, сякаш напук на хаоса около тях. 

неделя, 15 май 2016 г.

"Моята представа за Ад..." или книгите на Чък Паланюк в цитати


Чък Паланюк е американски механик, известен с наръчниците по самоунищожение, които създава в свободното си време. Най-известният от тях, наречен "Боен клуб", разказва за група мъже, които нямат нищо смислено за правене и поради това се бият всяка събота вечер. Този наръчник му носи множество долари, което го стимулира да отдаде живота и тялото си в служба на човечеството. Тук е събрана само част от мъдростта му. Насладете й се!

"Всяка вечер умирах и всяка вечер се раждах отново.“
“Every evening, I died and every evening I was born again."
- БОЕН КЛУБ

петък, 13 май 2016 г.

"Метро 2035", Дмитрий Глуховски

"По желязото на каската потропваше дъжд; потропваше звънко сякаш в самата глава на Артьом. Гумените ботуши затъваха в калта, ръждиви ручеи се спускаха някъде отгоре и се оттичаха някъде надолу, на небето се бяха струпали облаци - никаква пролука - и наоколо се издигаха пусти сгради, всичките измършавели с времето. В този град нямаше жива душа. Вече от двайсет и пет години нямаше жива душа."

Не е тайна, че съм огромен фен на метровселената. Обожавам описанията на грубия тунелен живот, на греховете, заблудите и крайните идологии, преследващи човечеството и след като е погребано живо под руините на Москва, на делата на героите, тласкани от смелост или лудост към повърхността, където лежат останките на стария свят. Всичко, което познаваме в живота си, всичката ни смелост и твърдост, но и страховете ни, сляпа ни гордост и глупост са събрани в малкия свят на московския метрополитен и в лепкавия му мрак са станали още по-ярки и хапещи. Глуховски е успял да създаде жизнена апокалиптична вселена, в която има място за много и все невероятни истории и не е случайно, че делото му е продължено от десетки други автори.

Събитията в "Метро 2035" са продължение на тези от компютърната игра "Metro: Last Light", която (освен че е страхотна) е жизнена част от метровселената. Отново се появяват героите от предните две книги, като някои от тях играят централна роля в сюжета. Въпреки това новото Метро може да се чете като самостоятелен роман, защото всички важни събития от миналото са добре обяснени. Главен герой отново е сталкерът Артьом, спасител на метрото от опастността на черните и герой от битката за бункер Д6. Той се е завърнал на родната си станция ВДНХ, но след всичко преживяно за него е невъзможно да води примирен живот, простиращ се не по-далеч от гъбените полета и клетките на свинете. Артьом е сталкер и в спомените му винаги ще бъде откритото безкрайно небе на повърхността, несравнимо с мрачните бетонни убежища, из които пълзят хората. Подтикван от непоносимостта си към тунелния живот и от угризенията си за унищожаването на черните, той всеки ден излиза на повърхността, където в един от изоставените небостъргачи разпъва радиостанцията си и търси радиосигнал от други оцелели. Отговор няма. А за хората в собствената му станция довчерашния военен герой постепенно започва да изглежда като опасен луд. От безизходицата му го изважда старец на име Омир, носещ вестта за човек, прихванал сигнал от повърхността. И оттук започва ново опасно пътуване из метровселената...

неделя, 1 май 2016 г.

"Как да създадем ум" (Рей Кърцуайл) и киберпънк бъдещето на човечеството

"Последното изобретение, което е било необходимо да направи биологичната еволюция - неокортекса, - неизбежно води до последното изобретение, което е необходимо да направи човечеството - истински интелигентните машини; и устройството на едното вдъхновява проектирането на другото."

Как да създадем ум излезе у нас през есента без много шум и не получи вниманието, което според мен заслужава. Дори и аз първоначално я отминах, може би заради гръмкото подзаглавие, което не отговаря съвсем на реалността. Рей Кърцуайл не е случаен човек – футуролог и изобретател, занимаващ се главно с технологии за разпознаване на говор и текст, милионер от работата си в тази сфера, той определено има какво да каже за бъдещето на технологиите.

В Как да създадем ум Рей Кърцуайл се занимава с въпроса как работи човешкият мозък и как можем да използваме тези знания за създаването на изкуствен интелект, доближаващ се максимално до гъвкавостта на човешкото мислене. В основата стои теорията за ума като разпознавател на шаблони (шаблоноразпознавателна теория за ума), която според автора описва основния алгоритъм на неокортекса. Това е областта на мозъка отговорна за възприятието, паметта и критичното мислене, за нашата способност да работим с конфигурации от информация и да подхождаме йерархично към тях. Това е важно за теорията на Кърцуайл, защото според нея човешките знания се съхраняват под формата на шаблони, йерархично свързани помежду си, подобно на уебсайт, пълен с хиперлинкове. Всеки разпознат шаблон от дадено ниво активира следващото ниво, в което той присъства като част, като един шаблон може да бъде част от много други. Например шаблонът на буквата Б е свързан с шаблона от по-високо ниво БЛОГ, като веригата продължава йерархично нататък. Според изчисленията на Рей Кърцуайл в човешкия неокортекс има приблизително 300 милиона шаблоноразпознавателя.