четвъртък, 30 юни 2016 г.

Изгубените села на България

Не е нужно да ходим до Припят, за да видим как би изглеждала Земята след края на света. Българските села са нашето си, родно видение за апокалипсиса. В едно от тях (едно от многото) някогашните улици са скрити в трева, достигаща до раменете, по прозорците не е останало здраво стъкло, всеки катинар е разбит, а всичко с някаква стойност - отдавна откраднато и продадено. Тук-там се намират следи от отдавна изживян живот - забравена бутилка ракия, стар социалистически вестник, снимка на нечия майка... Страховито е. Хората са построили тези къщи с двете си ръце, а децата им са ходeли в малкото училище на отсрещния хълм. Сега и то гние и се разпада като всичко наоколо.

четвъртък, 16 юни 2016 г.

"Дивашка жътва", Карл Хофман


"Има хора, които не обичат да са сред пояци, кал и голи мъже, покрити със свинска мас, но Майкъл Рокфелер не е от тях. За него е особено приятно да е сред хора, които не ги е грижа, че той е от фамилията Рокфелер, и които нямат идея какво означава името му. С изминаването на седмиците в Нова Гвинея домът започва да се превръща в абстракция, да губи притегателната си сила. Материалните вещи вече не са толкова важни. Има нещо освобождаващо в съсредоточаването върху един проект. Това, което е от значение, е точно пред него - свят на потапящи се голи тела, на пиршества и изпълнени с дим колиби, свят на прасета и свинска мас. Тук най-после той е свободен от обществените условности. Свободен от това да бъде Рокфелер."





вторник, 7 юни 2016 г.

"Aurora", Kim Stanley Robinson

Как би изглеждало пътуването на един космически Ноев ковчег до далечна планета, която да бъде превърната в нов дом за човечеството? Ким Стенли Робинсън опитва да отговори на този въпрос в последния си роман - "Аврора". Книгата е наистина впечатляваща твърда научна фантастика, смайваща със своята амбиция и научна детайлност, истински експеримент, който изследва човешкото общество в своя умален вариант, затворен между стените на космическия кораб, и навлиза с вещина във въпросите на социалната динамика, космическите пътувания, изкуствения интелект и заселването на чужди светове. Неслучайно книгата е сред претендентите за най-добра научна фантастика на 2015 г. на Goodreads.

“Who programmed this thing?”

В света на литературата, когато светлинни години биват прекосени само за няколко секунди с технологии, близки до магията, е лесно да забравим колко невъобразимо необятен е космосът всъщност и колко огромни са разстоянията между всичко в него. Ким Стенли Робинсън ни връща към смразяващата реалност и в романа един космически кораб се носи към системата на звездата Тау Сети вече сто и шейсет години. Целта му е луната Аврора, за която се смята, че е подходяща за заселване. Корабът носи в себе си приблизително две хиляди души, живеещи в дванайсет самодостатъчни биодома, съхраняващи дванайсет различни екосистеми.

В необятната празнота на космоса дори и най-малкият проблем може да представлява опасност за цялостта на кораба, единственият дом, който познават вече пет човешки поколения. Поради това всичко в него се контролира строго - биоравновесието, използваната енергия, дори размножаването на самите хора. Това обърква и отблъсква част от младите, за които е трудно да намерят мястото си в такава репресивна среда. Сред тях е и Фрея, главният герой на книгата. Романът проследява съдбата на хората от кораба чрез разказа за нея, но това, което е най-интересно е, че разказвач всъщност е... изкуственият интелект на самия кораб, обучаван от Деви, майка на Фрея и брилянтен инженер.